Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Благодаря за точността — отбеляза той.
— Не ти ли предадоха съобщението ми? Влакът…
— Да, получих го. Питие? Аз ти водя с три.
— Перие, моля — поръчах на келнерката.
— Ти какъв си — мормон?
— Просто не пия, Тед.
— Е, аз пък пия — тръсна той и отпи голяма глътка от скоча си.
— Повярвай ми — казах аз, — и аз не искам да съм тук.
— Снощи направи едно шибано шоу в Паркър меридиен. Настина искам да ти благодаря за това.
— Ти си го заслужаваше.
Наистина си решил да ме съсипеш, нали?
— О, моля те! Кой се обади на онзи глупак в Домашен компютър, заплашвайки да изтегли рекламите на GBS, ако не уволнят Айвън? Кой разбърка същите говна с Фил Гудуин, за да не ме наеме на работа…?
— А кой ме принуди да подпиша договора за онова рекламно приложение в „Компютърен свят“?
— Ти се отметна от сделката, не помниш ли?
— А ти се опита да играеш твърдо с мен… което ме накара да настръхна.
— О, разбирам. Ти си един от онези глупаци, за които бизнесът е война. Ако някой те ядоса, това ти дава право да му разрушиш кариерата…
— Работя по един много основен принцип: Ти ме прецакваш, аз те прецаквам. Мисля, че това се нарича законът на джунглата.
— Не, това е законът на неморалните задници като теб…
Питиетата пристигнаха и аз бях принуден да прекъсна това изречение по средата. Когато келнерката остави новия скоч пред Тед, той гаврътна наведнъж предишната си чаша.
— Ще поръчате ли вечеря? — попита тя.
— Аз не съм гладен — отговори Тед.
— Аз също — допълних аз.
Щом тя се отдалечи, Тед изсъска:
— Искаш да узнаеш една малка тайна? Наистина не ми пука на оная работа какво си мислиш за мен. И наистина няма да извадя моралната карта. Особено след като знам с какво си се захванал…
— С нищо не съм се захванал.
— Разбира се, че ще кажеш така. Но аз знам…
— Какво?
— … играта, която играеш.
— Каква проклета игра?
— Не ми се прави на наивен, друже. Не мислиш ли, че съм уловил насоката, подтекста на тази среща? Повярвай ми, можеш да кажеш на шефа си Джери, че съм схванал намека. Силно и ясно.
Погледнах го озадачен.
— Тук съвсем ме обърка.
— Така ли? — ококори се той и се засмя злъчно. — Човече, ти си по-добър, отколкото те мислех в играта на будалкане. Е, какво да очаквам от един последовател на Джак Балантайн.
Усетих пристъп на страх. Тед забеляза това и се усмихна. Щракна с пръсти на келнерката и посочи към празната си вече чаша.
— Не знам за какво говориш — смънках.
— Джери ли те програмира да говориш така?
— Никой не ме програмира…
— Съжалявам, съжалявам. Забравих, че ти не си последовател на Муун — просто си покръстен в Църквата на Великия Мотиватор.
— Аз не работя за Джак Балантайн.
— Работиш. Защото и аз работя за Балантайн.
Сега наистина се уплаших.
— Тук наистина се обърках — казах.
— Разбира се. Ти не знаеш нищо. Изобщо.
— Аз наистина не…
— Тогава какво търсиш тук тази вечер?
— Джери искаше да се видя с теб…
— И ти дойде…
— … надявайки се, че ние, може би, бихме могли да оправим нещата.
— Е, можеш да му предадеш, че аз не се огъвам автоматично, когато ме заплашат.
— Аз не те заплашвам.
— Цялото това шибано нещо е заплаха — почти извика той. После, забелязвайки, че привлича погледа на околните, се наведе напред и прошепна: — Кажи на Джери, че моята позиция не се е променила. Двеста бона предварително, осемпроцентова хапка от всички бъдещи сделки. Иначе…
Скочът му пристигна. Той го глътна на един дъх.
— Иначе какво? — попитах аз.
— Иначе… е, кажи го така: Знанието е сила.
— Все още не схващам за какво говориш — казах аз.
Той ме погледна с пиянско възхищение.
— Ти си добър. Наистина си добър. Сега разбирам защо Джери и Великия Мотиватор са те наели. Ти си съвършен…
— Съвършен за какво?