Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Аз я покрих — рече Питър. — Помислих си, че е заспала.
Сержант Хавърс повдигна изразително и невярващо едната си вежда. След това си записа нещо в тефтерчето. Погледна първо Линли, после брат му и накрая трупа на леглото.
— Ходих да купя яйца — рече Питър. — И хляб. Когато се върнах…
Линли застана зад брат си и сложи ръка на рамото му. Това беше достатъчно, за да го накара да млъкне. Сержант Хавърс отново ги погледна.
— И когато се върнахте? — рече тя без следа от чувство.
Питър погледна брат си, сякаш очакваше насока. Първо езикът, след това и зъбите потърсиха горната му устна.
— Беше така — рече той.
Пръстите на Линли побеляха върху рамото на брат му. Очевидно сержант Хавърс видя това, защото изсумтя кратко и многозначително: не изпитваше афинитет или колегиално чувство към Томас Линли в това положение. Обърна се отново към леглото. Макфърсън започна да й говори тихо и припряно. Тя си записа няколко неща.
Когато Макфърсън завърши предварителния си оглед, се приближи до Питър и Томас. Отведе ги в най-далечния ъгъл на стаята, докато съдебният патолог нахлузваше хирургически ръкавици, за да започне работата си. След това последният започна да бърка, пипа, мушка и преглежда. Свърши за няколко минути. Измърмори нещо на Хавърс и направи път на оперативната група.
Сейнт Джеймс ги наблюдаваше как започват да събират доказателствата и всичките му сетива бяха насочени към сребърното шишенце на Сидни на пода. Водната чаша върху щайгата беше поставена в пликче и номерирана. Мръсната лъжичка — също. Остатъците от фин прашец, които Сейнт Джеймс не беше забелязал при първия си оглед на щайгата, бяха внимателно прибрани с четка в шишенце. След това щайгата беше преместена с няколко сантиметра встрани и самото шишенце беше вдигнато от пода. Когато и то бе пуснато в пликче, двадесет и четирите часа започнаха да текат.
Сейнт Джеймс направи знак на Томас, че смята да си върви. Приятелят му го доближи.
— Ще отведат Питър — рече Линли. — Отивам с него. — След това, сякаш му се струваше, че намерението да придружи брат си по някакъв начин противоречи на предишното му решение да го остави да се оправя сам, добави: — Попе това трябва да направя.
— Разбирам.
— Нали ще кажеш на Дебора? Нямам представа колко ще се забавя.
— Разбира се.
Сейнт Джеймс се почуди как да формулира следващия си въпрос. Знаеше, че когато го чуе, Линли може да си направи бързо извод, който да го накара да откаже. Все пак трябваше да знае подробностите, и то да ги получи, без приятелят му да разбере защо. Той опипа предпазливо почвата:
— Ще ми дадеш ли малко информация от Ярд? Веднага щом я получат?
— Каква информация?
— От аутопсията. Колкото можеш. И веднага щом можеш.
— Не мислиш, че Питър…
— Те ще ускорят нещата заради теб, Томи. Това е най-малкото, което могат да направят, като се има предвид положението, и ще го сторят. Е, ще ми дадеш ли информацията?
Линли погледна брат си. Питър беше започнал да се тресе. Макфърсън порови из купчината дрехи на пода, намери тениска на райета и я подаде на Хавърс, която нарочно я огледа бавно, преди да я подаде на Питър.
Линли въздъхна и потърка врата си.
— Добре. Ще ти я дам.
Седнал на задната седалка на едно такси, по посока Сейнт Панкрас, Сейнт Джеймс се опита да прогони всички мисли за сестра си и да замести образа й с усилия да формулира някакъв план за действие. Само че не се получи нищо, освен куп спомени. Всеки беше по-натрапчив от предишния и изискваше от него да я спаси.
Спря се за малко в Падингтън и предаде съобщението на Линли на Дебора. Там използва телефона, за да позвъни в апартамента на сестра си, в агенцията й, в собствения си дом, като през цялото време знаеше, че повтаря по-раншните усилия на лейди Хелън; знаеше, но не го бе грижа, дори не мислеше; не правеше нищо друго, освен да се опитва да я намери; виждаше само сребърното шишенце на пода и изкусно преплетените инициали, които сочеха Сидни като негова притежателка.
Съзнаваше, че Дебора е застанала наблизо, че го гледа и слуша. Беше сама в апартамента си. Хелън беше отишла да види какво може да направи със съобщенията от телефонния секретар на Мик и папката с надпис „Възможни“. Сейнт Джеймс видя загрижеността във фината мрежа от бръчици, която се появи на челото й, докато той продължаваше да набира, продължаваше да разпитва за сестра си, продължаваше да се сблъсква с неуспех. Откри, че повече от всичко иска да запази Дебора далеч от истината за страха си. Тя знаеше, че Саша е мъртва, затова приемаше, че тревогата му е свързана единствено е безопасността на Сидни. Сейнт Джеймс бе твърдо решен мнението й да си остане такова.