Престолът от драконова кост

Докато се движеха бавно и мъчително през студените, огласяни от птиците горски тунели, Бинабик му разказа, че е слязъл от величествения си дом в Ийканук, както обикновено правел веднъж в годината по „работа“ — куп задачи, които го отвеждали до Източен Хернистир и Еркинланд. Саймън предположи, че това е свързано с някаква търговия.

— Но, о, млади ми приятелю, с какви трудности само се сблъсквам тази пролет! Хората са много потиснати, много изплашени! — Бинабик размаха ръце в израз на иронична тревога. — В отдалечените провинции кралят не е известен, нали? А в Хернистир се страхуват от него. По други места цари гняв и глад. Хората се страхуват да пътуват; пътищата вече не са безопасни. Слушай — засмя се той, — ако искаш да ти кажа истината, пътищата никога не са били безопасни, поне не в отдалечените области, но е вярно, че има промяна към по-лошо в северните части на Остен Ард.

Саймън наблюдаваше как обедното слънце чертае отвесни стълбове светлина сред стволовете на дърветата.

— Пътувал ли си някога на юг? — попита той накрая.

— Ако под „юг“ разбираш южната част на Еркинланд, отговорът ми е: да, веднъж или два пъти. Но, моля те, помни, че всеки от събратята ми, почти всеки, който напуска Ийканук „пътува на юг“.

Саймън слушаше разсеяно.

— А ти самият пътувал ли си? А… а… а Куантака идвала ли е с теб?

Бинабик отново се усмихна.

— Не. Това беше много отдавна, преди моята приятелка да е била родена, когато бях…

— Как… я намери? — прекъсна го Саймън.

Бинабик недоволно изсумтя.

— Трудно е да отговаряш на въпроси, когато някой непрекъснато те прекъсва с нови!

Саймън се опита да изобрази на лицето си съжаление, но се чувстваше като птица, която усеща вятъра между перата си.

— Извинявай — каза той. — Преди известно време… един приятел също ми каза, че задавам твърде много въпроси.

— „Твърде много“ не е точният израз — каза Бинабик и с помощта на тояжката си отстрани един надвиснал клон от пътя им. — По-скоро — „зададени един през друг“. — Тролът се изкиска. — Сега на кой въпрос искаш да ти отговоря?

— Ами, на който искаш. Ти ще решиш — смирено отговори Саймън, а сетне подскочи, защото тролът го плесна леко през китката с тояжката си.

— Ще ми е приятно, ако не се държиш угоднически. Това е черта, характерна за търговците на пазара, които продават лоша стока. Със сигурност предпочитам цял куп глупави въпроси пред това.