Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Анстед го изгледа с подозрение.
— Разпита ли я? Официално, имам предвид?
— Предпочитам да не го правя. Тя не е съвсем на себе си. Всичко, което каже, всичко, което измъкнем от нея, ще бъде отхвърлено заради психичното й състояние. Когато ефектите от този удар отшумят… Но знае ли човек кога може да стане това?
— Твърди, че не си спомня, така ли? Доста удобно.
— Отпечатъците, които открихме върху бухалката, не са нейните. Не е тя тази, която е заминала, без да каже на никого, и при връщането си се е скрила в мазето.
— За бога, Уолт, това момиче Туливич е преживяло истински кошмар. Плаши се от собствената си сянка. Ако се захванем с нея, по-добре да сме адски сигурни, че знаем какво правим, а тук не виждам такова нещо.
Уолт запази лицето си безизразно.
— Имаме доказателствата от медицинската експертиза — напомни му той. — Полените. Гейл е бил в имението на Енгълтън.
— Всички знаем, че заседателите обичат тези неща. Но съдиите се нуждаят от повече убеждаване. А никъде тук не виждам лабораторно сравнение между цветята в имението на Енгълтън и полените, открити по трупа на Гейл. Нали?
— Подобно изследване може да отнеме седмици. — Всъщност семейство Енгълтън бяха отказали на Уолт да вземе улики от имението.
— Това не е мой проблем. — Анстед му връчи папката и се обърна към тринайсетата дупка. — Играеш голф, нали?
— Да.
— Трябва някой път да направим една игра.
— С удоволствие.
Анстед погледна за втори път към тринайсетата дупка. Партньорът му изглеждаше готов да избухне, когато още една група стигна до грийна на дванайсетата.
— Ами Фанчели? — попита Уолт. — Проследих пикапа, защото мислех, че има важно отношение към убийството на Гейл, само че един от заместник-шерифите ми проумя, че не е така. Обаче мога да го използвам. И двамата можем да го използваме…
— Ще бъде доста рисковано. Съмнявам се, че някой се е опитвал да приложи този федерален закон в последно време.
— Да не забравяме онзи колективен процес срещу Северозападната електрокомпания в Уайоминг.
— Там ставаше дума за птици, които са се изпържили на високоволтовите кабели, а не за ловец с лък, който е оскубал прегазен ястреб. Това е федерален закон, а не щатски.
— Но го има черно на бяло.
— Да, има го. Само че не е изпробван.
— Разбираш какво целя.
— Да. Изобретателно е, а също така и важно, мисля. Мръсник като този го спипваш както можеш.
— Това имах предвид. — Шерифът си помисли: Пък и гласоподавателите ще го одобрят.
— Аз не само ще те подкрепя по отношение на Фанчели — каза Анстед, — но и ще свикам пресконференция, на която ще изложа всичко публично, с надеждата, че това ще ни помогне да пресечем финала.
Изненада.
— Ще искам да си до мен — допълни той.
— Няма проблем — каза Уолт.
— Искаш ли моите момчета да го разгласят?
Ако уведомяха пресата, може би Фиона щеше да бъде пратена да снима ареста. Уолт потрепери при тази мисъл.
— Май по-добре не.
— Сигурен ли си? Това е адски добър коз, статия на първа страница и снимка на онзи в белезници. Предубеждаване на заседателите, сещаш се… — Той побутна леко Уолт по рамото. Шерифът отбеляза, че нещата почват да стават прекалено дружески.
— Ще съобщя в кантората ти, когато го приберем. Какво ще кажеш?
— За кога говорим? — Явно не искаше журналистите да го спипат, докато играе голф. Не би изглеждало добре.
— Мога да изчакам около час — рече Уолт.
— Ти си добър човек, Уолт — отвърна Анстед, широко ухилен. Приведе се към него. — Играем на вързано, по двайсет долара на дупка, а с Тим това е като да вземеш близалката на бебе. Само че не си го чул от мен.
— Моите хора ще се обадят в кантората ти, като го приберем — повтори Уолт.
— Ще искам да си до мен.
— Ясно.
— Но за да ме накараш да се заема с Туливич, ще ти е нужно нещо много повече. Тя е задънена улица, Уолт. Там ни чакат само неприятности.
— Добре. — Шерифът се опита да прозвучи разочаровано, докато вътрешно ликуваше от предвидимостта на мъжа. Не за първи път доказателствата в някой случай не достигаха, макар че престъпникът бе ясен.