![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Ето как се озова у дома самичка в най-горещия летен ден на 1929 година, докато семейството ѝ се отправи на ежегодния пикник на дървосекачите на кедър в Саутпорт. На закуска татко ѝ даде строги наставления, списък с неща, които трябва да свърши, и още по-дълъг списък с неща, които не бива да върши, доста дълго и измъчено послание от мама, написано, когато бе смятала, че никой не я гледа, а също превантивна доза рициново масло за всички деца и двойна доза за Вивиан, защото тя би трябвало да има два пъти по-голяма нужда. После всички потеглиха, развълнувани и оживени от последните приготовления, натъпкаха се във форда Т, наричан на галено Лизи, и поеха по козята пътека.
Къщата притихна в тяхно отсъствие. И някак притъмня, песъчинките висяха неподвижно във въздуха, защото ги нямаше обичайните движещи се тела, около които да кръжат. Кухненската маса, край която се бяха смели и спорили допреди броени минути, беше разчистена от съдове и върху нея се появиха най-различни бурканчета с конфитюрите на мама, за да изстиват, и листове от тетрадка, на който Вивиан трябваше да напише извинението си до господин Маквей и Поли Баркър. Засега беше написала само "Скъпи господин Маквей", обаче зачерта "скъпи" и отгоре сложи "До", а после впери поглед в празната страница, чудейки се колко ли думи са нужни, за се запълни. И им заповяда да се появят, преди баща ѝ да се върне у дома.
Когато стана ясно, че бележките няма да се напишат сами, Вивиан остави писалката, протегна ръце над главата си, люшна напред-назад босите си стъпала и огледа останалата част от стаята: снимките с тежки рамки на стената, тъмните махагонови мебели, тръстиковата кушетка с плетена покривка. Това беше вътре, помисли се тя отвратено, място за възрастни и за писане на домашни, за миене на зъби и тела, на "Тихо!" и "Никакво тичане!", на гребени и дантели, на мама, която пие чай с леля Ейда, на посещения на пастора и на доктора. Беше мъртвешко и скучно място, което тя правеше всичко по силите си да избягва, но все пак — Вивиан задъвка вътрешността на бузата си, защото ѝ беше хрумнало нещо — днес вътре беше само нейно и надали щеше да има втора такава възможност.
Вивиан прочете най-напред дневника на сестра си Айви, след това разлисти списанията за хобита на Робърт, разгледа колекцията от топчета на Филип и накрая насочи вниманието си към гардероба на майка си. Пъхаше стъпалата си в хладната вътрешност на обувки от отдавна отминали времена, преди да е била родена, потърка в бузата си хлъзгавия плат на най-хубавата блуза на мама, надяна на шията си многобройни нанизи с лъскави мъниста от ореховата кутията върху тоалетката. В чекмеджето обърна египетските монети, които татко беше донесъл от войната, старателно сгънатата заповед за уволнението му, привързани с панделка писма, някакъв документ със заглавие "Брачно свидетелство", на което бяха написани истинските имена на мама татко, когато мама била Изабел Карлайън от Оксфорд, Англия, а не една от тях.
Дантелените пердета потрепнаха и сладостното богато ухание на отвън нахлу през отворения прозорец — на евкалипт и лимонова мирта, на презряло манго, което вече възвираше на скъпоценното дърво на баща ѝ. Вивиан сгъна документа обратно в чекмеджето и се изправи на крака. На небето нямаше нито едно облаче, беше синьо като океана и изопнато като мембраната на барабан. Листата на смокините лъщяха на яркото слънце и жасминът искреше в розово и жълто, а птиците се зовяха една друга в гъстата тропическа гора зад къщата. Вивиан доволно установи, че денят ще бъде жарък, а след това ще има буря. Тя обожаваше бурите: гневните облаци и първите тлъсти капки дъжд, ръждивия мирис на жадната червена пръст и шибащия стените дъжд, докато татко крачеше напред-назад по верандата с лула в устата и блясък в очите, мъчейки се да овладее вълнението си, докато палмите стенеха и се огъваха.
Вивиан се завъртя на пети. Достатъчно е разглеждала, нямаше да изгуби нито една безценна секунда повече вътре. Спря в кухнята само колкото да опакова обяда, оставен ѝ от мама, и да потърси още няколко бисквити. Върволица мравки пълзяха покрай мивката и нагоре по стената. И те усещаха, че ще вали. Без дори да погледне ненаписаното извинително писмо, Вивиан отлетя с танцова стъпка на задната веранда. Никога не ходеше нормално, ако имаше друг начин.
Навън беше горещо и задушно. Тутакси опари стъпалата си на дървените дъски. Идеален ден за морето. Зачуди се къде ли са другите, дали вече са пристигнали в Саутпорт, дали родителите и децата плуват, смеят се и приготвят трапезите за обяд, или пък нейните близки са предпочели вместо това да се повозят на лодка. Според Робърт, който беше подслушвал събратята ветерани на татко, имало нов пристан и Вивиан си представяше как скача във водата от края му и потъва като плод на макамадия — толкова бързо, че кожата ѝ щипе и носът ѝ се пълни със студена морска вода.