![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Вивиан отново се прозя толкова широко, че очите ѝ засмъдяха.
Дали да не си полегне за мъничко?
Пропълзя до крайчеца на скалата и под листата на папратта, достатъчно навътре, та когато се обърна по гръб и се премести малко вляво, и последното късче небе се скри. Листата бяха полегнали гладки и хладни под нея, в шубраците цвърчаха щурци, а някъде жаба пъхтеше цял следобед.
Денят беше топъл, а Вивиан беше мъничка и нищо чудно, че заспа. Сънува светлините в потока, колко дълго ще плува до Китай, дълъг пристан от дъски, от който братята и сестрите ѝ скачат във водата. Сънува, че се задава буря, а татко седи на верандата, сънува английската кожа на мама, която се изпъстряше с лунички дори след един ден край морето, и масата на вечеря снощи, край която бяха насядали всички.
Парещото слънце описа дъга над повърхността на земята, светлината се отмести и вече се процеждаше през храсталака, а влагата допълнително изопваше опънатата кожа и по челото на момиченцето избиха капчици пот. Жужаха насекоми, а когато папратово листо погъделичка бузата му, спящото дете се размърда и после…
— Вивиан!
Името ѝ се разнесе внезапно, плъзна се по хълма, прониза шубраците и стигна до нея.
Тя се стресна и се събуди.
— Вивиан?
Беше леля Ейда, по-голямата сестра на татко.
Вивиан се надигна и отметна кичурите влажна коса от мокрото си чело с опакото на ръката си. Прозя се.
— Млада госпожице, ако си там, веднага се покажи, за бога!
В повечето случаи Вивиан не даваше пет пари за покорството, обаче гласът на обикновено спокойната ѝ леля беше толкова тревожен, че любопитството надви и тя се измуши изпод папратта, грабвайки пътьом нещата си от обяда. Денят се бе навъсил, на синьото небе се бяха скупчили облаци и клисурата вече беше потънала в сянка.
Вивиан метна тъжен поглед през рамо към реката, обеща си да се върне при първа възможност и се запъти към къщи.
* * *
Леля Ейда седеше на задните стълби, обхванала главата си си с ръце, когато Вивиан се показа от храстите. Явно някакво шесто чувство ѝ беше подсказало, че не е сама, защото погълна настрани, примигна срещу Вивиан с озадачено изражение, каквото би имала и ако на моравата пред нея се появи горски дух.
— Ела тук, дете — каза тя накрая и я повика с една ръка, докато с другата си помагаше да се изправи.
Вивиан тръгна бавничко. Имаше странното чувство, че пропада, неназовимо усещане, но след време щеше да разбере, че това е бил ужасът. Бузите на леля Ейда бяха яркочервени и у нея имаше нещо неконтролируемо, сякаш тя всеки момент щеше да се изкрещи или да перне Вивиан през ушите, обаче всъщност не направи нито едно от двете, а избухна в горещи сълзи и каза: "За бога, влизай вътре и си измий лицето. Какво би си помислила клетата ти майка?"
* * *
Вивиан отново се озова вътре. Откакто се случи, много често беше вътре. Първата черна седмица, когато дървените сандъци или ковчези, както ги наричаше леля Ейда, бяха положена в дневната; дългите нощи, през които стените на спалнята ѝ сякаш се отдръпваха в мрака; задушните и тежки дни, когато възрастните си шушукаха и цъкаха с език на внезапно връхлетялата трагедия и се потяха в дрехи, вече мокри от дъжда, който се стичаше по външната страна на запотените прозорци.
Беше си направила гнезденце до стената, смушваше се между бюфета и облегалката на креслото на татко и си стоеше там. Думите и фразите жужаха като комари в застоялия въздух над нея — този форд Лизи… изхвърчал от ръба… овъглени… направо неузнаваеми… — обаче Вивиан си затваряше ушите и мислеше за тунела във вира и огромното помещение с двигателя в средата, откъдето се завърта светът.
Цели пет дни отказваше да напусне това място, а възрастните ѝ угаждаха, носеха ѝ чинии с храна и клатеха глави любезно и жалостиво, докато накрая, без видим признак или предупреждение невидимата граница на снизхождението се стесни и Вивиан бе измъкната обратно в света.
Дъждовният сезон вече беше в разгара си, но имаше и един слънчев ден, когато Вивиан усети смътно раздвижване на предишната си същност, измъкна се на слънце в задния двор и завари стария Мак в бараката. Той не каза нищо, само положи голямата си груба длан върху рамото ѝ и я стисна силно, после ѝ подаде чук, за да му помогне с оградата. Към края на деня Вивиан се зачуди дали да не отиде на потока, но не го стори, а после отново заваля, леля Ейда пристигна с кашоните и опаковаха всичко в къщата Любимите обувки на сестра ѝ, сатенените, които цяла седмица стояха върху килима там, където ги беше събула, след като мама отсече, че не са подходящи за пикник, бяха пъхнати в кашон заедно с носните кърпи на татко и със стария му колан. След това неусетно на моравата пред къщата се появи табелата "Продава се", а Вивиан спеше на някакъв непознат етаж и братовчедите ѝ примигваха любопитно към нея от леглата си.