Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Все едно, вече няма значение — каза тя. — Нали сме достатъчно далеч? Той не може да плува.
— Разбира се, че може, идиотка такава! — изкрещя Тим.
Видяха как тиранозавърът слиза от кея и се топва във водата. После бързо се понесе след тях.
— А аз откъде да знам? — каза момиченцето.
— Всеки знае, че тиранозаврите могат да плуват! Пише го в книгите! Всички влечуги могат да плуват!
— Змиите не могат.
— Естествено, че могат. Глупачка!
— Наведете се — извика Грант. — И се дръжте здраво!
Наблюдаваше тиранозавъра, който плуваше зад тях. Водата стигаше до гърдите му, а огромната му глава стърчеше над повърхността. След малко Грант разбра, че животното не плува, а ходи по дъното, защото над водата вече се подаваха само очите и ноздрите му. Сега приличаше на крокодил и плуваше като крокодил. Голямата му опашка се мяташе наляво-надясно, а водата се пенеше зад него. Гърбът му се подаваше от време на време над водата, а също и набраздената му опашка. „Съвсем прилича на крокодил — отчаяно помисли Грант. — Най-големият крокодил на света.“
— Извинявайте, доктор Грант! — проплака Лекс. — Не исках да стане така!
Грант хвърли поглед назад. На това място лагуната беше широка около сто метра, а те се намираха почти в средата й. Ако продължаха в същата посока, водата щеше да стане по-плитка и тиранозавърът пак щеше да тръгне по дъното. А на плитко се движеше по-бързо. Грант обърна лодката на север и натисна веслата.
— Какво правите?
Сега тиранозавърът беше само на няколко метра. Грант чуваше острото му хрипливо дишане. Погледна веслата, които стискаше, но те бяха пластмасови и много леки — не ставаха за самозащита.
Животното отметна глава и разтвори огромната си паст с извити остри зъби. После се устреми напред и се опита да захапе сала, но челюстите му хлопнаха само на сантиметри от гумения планшир. Огромният му череп се пльосна във водата, а салът се люшна върху гребена на вълната, вдигната от животното.
Тиранозавърът се гмурна под водата и по нея забълбукаха едри мехури. След миг се успокои. Лекс улови здраво планшира и погледна назад.
— Удави ли се?
— Не — отвърна Грант.
Пак забеляла мехурчета, после слабо вълнение, което се приближаваше към сала…
— Дръжте се! — изкрещя той.
Главата на животното се издигна под гуменото дъно, вдигна сала във въздуха и лудешки го завъртя, преди да потъне отново.
— Направете нещо! — пищеше Алексис. — Направете нещо!
Грант измъкна пистолета от колана си. Изглеждаше отчайващо малък в ръцете му, но имаше вероятност да улучи животното по някое чувствително място, в окото или по носа…
Този път тиранозавърът се появи над водата точно до лодката, разтвори челюсти и изрева. Грант се прицели и стреля. Стрелата блесна на слънцето и се удари в бузата на животното. Тиранозавърът тръсна глава и пак изрева.
Внезапно откъм брега се чу друг рев, сякаш в отговор на първия.
Грант се обърна и видя на брега малкия рекс, който беше клекнал до убития зауропод и явно се радваше на неочакваната плячка. Откъсна парче от трупа на животното, вдигна високо глава и отново изрева. Големият тиранозавър също го забеляза и реакцията му беше незабавна — той се обърна и бързо заплува към брега, за да запази плячката си.
— Отива си! — тържествуващо извика Лекс и запляска с ръце. — Махна се! Наа-наа-наа-на-на! Глупав динозавър!
Малкият рекс изрева предизвикателно от брега. Големият тиранозавър изскочи от водата и ядосан препусна нагоре по хълма, а огромното му тяло оставяше мокри следи. Малкият сниши глава и побягна с челюсти, натъпкани с месото на убитото животно.
Големият тиранозавър продължи да го преследва, мина покрай убития зауропод и изчезна зад билото на хълма. Чуха за последен път заплашителния му рев, а салът продължи на север и след един завой навлезе в реката.
Капнал от гребането, Грант се отпусна на дъното на сала и задиша тежко. Не можеше да си поеме дъх.
— Добре ли сте, доктор Грант? — запита Лекс.
— Отсега нататък ще правиш ли каквото ти кажа?
— Добре де — въздъхна тя, като че ли от нея се искаше твърде много. После топна ръка във водата и след малко се обади: — Вече не гребете.
— Уморен съм — обясни й Грант.
— Тогава защо продължаваме да се движим?
Грант седна и се огледа. Лекс беше права. Салът бавно се носеше на север.
— Сигурно има някакво течение.