Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
тоз хапльо тук, с когото ти…
ОВЧАРЯТ
О, Боже,
сърцето ми!
ПОЛИКСЕН
… въртяла си любов,
аз твоята магьосническа хубост
ще заповядам с тръни да издраскат
и сторят по-невзрачна и от твоя
невзрачен ранг!… А колкото до тебе,
безумецо, ако веднъж въздъхнеш
за туй, че няма как да виждаш вече
таз кукличка (а ний ще се погрижим
да нямаш как!), то знай, ще те лишим
от правото над трона ни и всяка
роднинска връзка с тебе ще зачеркнем
от времената на Девкалион108
до наши дни! Помни какво съм казал
и марш в двореца!… Този път, селяко,
макар до гуша в нашата немилост,
ужасния ни удар ще избегнеш…
А ти, магьоснице, добра прилика
за сетния овчар — дори за този,
оказал се (ако не бе кръвта ни)
по-низък и от теб! — ако открехнеш
вратата на коптора си пред него
или го вземеш в своите прегръдки,
добре помни, ще ти измисля смърт,
за теб така ужасна, както ти
за нея ще си крехка!
Излиза.
ПЕРДИТА
И сега,
макар разсипана, кой знае колко
не се уплаших и за малко щях
направо да му кажа във очите,
че слънцето, което осветява
двореца му, лика си не отвръща
от нашата колиба, а еднакво
огрява двете!
Към Флоризел.
Скъпи господарю,
вървете си! Не ви ли казвах аз,
че тъй ще свърши всичко. Много моля,
помнете сана си. Туй беше сън.
Събудена, не ще играя вече.
Не съм кралица. Ще доя през сълзи
овцете си и толкоз.
КАМИЛО
Как сме, старче —
преди да си умрял, какво ще кажеш?
ОВЧАРЯТ
Не знам какво да кажа и да мисля
и страх ме е да вярвам на това,
което знам.
Към Флоризел.
О, принце, вий убихте
един осемдесет и три годишен
нещастен старец, който досега
надяваше се тихо да заспи
във същото легло, в което нявга
заспа баща му, и да легне в гроба
до честните му кости; а сега
палачът във зебло ще го завие
и хвърли някъде в неосветена,
греховна пръст!… Нещастнице проклета,
която знаела си, че е принц,
и пак си разменила клетва с него!…
Разсипан! О, сега ако умра,
ще значи, че небето ме е чуло!
Излиза.
ФЛОРИЗЕЛ
Какво ме гледате? Опечален съм,
но не изплашен! Възпрепятстван — да,
но не — отказал се! Стоя на свойто!
Щом спират ме, аз тегля с двойна сила
и крачка не пристъпвам, щом ме дърпат
насила за юздата!
КАМИЛО
Господарю,
вий знаете баща си — той сега
не ще приеме разговор (какъвто
и вие май не щете) и боя се,
че трудно би могъл да изтърпи
присъствието ви. Затуй, додето
гневът му не е стихнал, вий пред него
не се вестявайте!
ФЛОРИЗЕЛ
Не съм и мислил!…
Не сте ли вий Камило?
КАМИЛО
Той самият!
ПЕРДИТА
Как често казвах ви, че тъй ще стане,
че новият ми сан ще трае само
додето се разкрие!
ФЛОРИЗЕЛ
Той ще трае
до края на обета ми, а него
потъпча ли, Природата да стъпче
утробата на таз земя със всички
зачатъци във нея! Ободри се!…
Дори без кралство, татко, ще съм крал
на свойте чувства!
КАМИЛО
Бих ви посъветвал…
ФЛОРИЗЕЛ
Сърцето си аз имам за съветник!
Ако умът ми иска да го слуша,
ще съм разумен: ако не, разбрало,
че по ще се погажда с лудостта,
108
Девкалион (мит.) — образ от гръцката митология, успореден на библейския Ной. Царят на Фтия — Девкалион, и жена му Пира били смятани в древността за родоначалници на човечеството, защото единствени се били спасили — на нарочно построен кораб, който ги извел невредими на планината Парнас — от потопа, изпратен от Зевс.