Том 8 (Романси и сонети)

ФЛОРИЗЕЛ

                        Понеже

тъй само аз удържам свойта клетва,

за мен е добродетелност! Камило,

не само за Бохемия и не

за хилядите почести, които

на трона й пожънал бих — за всичко,

което е под слънцето или

недрата земни крият, или пазят

бездънните морета, — знайте — няма

да наруша обета си към свойта

избраница прекрасна! И затуй

аз моля ви — понеже сте отдавна

приятел уважаван на баща ми, —

когато тук не ще ме има вече,

понеже няма да се видя с него,

ръснете върху гневния му пламък

добрите си съвети! А пък аз

ще вляза сам в двуборство със Фортуна

за бъдещето си! Туй само знайте

и съобщете: тръгвам по море

със таз, която ми е запретено

на сушата да имам! Тук наблизо

добрият случай е закотвил кораб,

макар и непригоден за целта.

А где ще ида, нямаме защо

ни вий да го узнавате, ни аз

да ви го казвам.