Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
с разтворени прегръдки; как се моли
от вас за прошка, сякаш че пред него
не вий сте, а баща ви; как целува
ръчицата на новата принцеса
и раздвоявайки се между свойта
жестокост нявгашна и днешна благост,
едната праща в ада и се моли
на другата да расне с бързината
на мисълта!
ФЛОРИЗЕЛ
Но, драги ми Камило,
с какво ще обясня на краля свойто
внезапно посещение?
КАМИЛО
С това, че
при него сте изпратен от баща си
с привет и утешение. За туй,
какво да бъде вашето държане
в беседите ви с краля и за всичко,
което трябва от баща си уж
да съобщите нему (все неща
на двамата и мен известни само),
упътване ще ви напиша точно
и най-подробно, тъй че той дори
за миг да не почувства, че сърцето
на вашия баща не е в гръдта ви
и че не казвате това, което
би казал той.
ФЛОРИЗЕЛ
Дължа ви крайно много!
Тук има нещо.
КАМИЛО
Да, и по-добро
от туй да се оставите във власт на
моря незнайни, брегове враждебни,
без никаква надежда освен тази,
която хвърляме, за да се вкопчим
в съседната; без вяра, освен само
във котвите, които — и да хванат —
държат моряка, гдето той най-малко
би искал да се бави. Пък ний знаем:
охолството укрепва любовта,
а във несгодите тя вехне бързо
като лицата ни…
ПЕРДИТА
Не вярвам в туй:
нещастието може да съсипе
страните ни, но не да покори
духа във нас!
КАМИЛО
Така ли? Я виж ти!
Ще трябва да измине доста време,
додето втора като вас роди се
в дома на татко ви!
ФЛОРИЗЕЛ
О, тя, Камило,
е тъй издигната по ум и нрав,
повярвайте ми, както е под нас
по произход!
КАМИЛО
Не мога да скърбя
за туй, че не е учила, защото
май може да даде урок на доста
учители!
ПЕРДИТА
Простете, господине!
Оставям на страните си да кажат:
„Благодаря!“
ФЛОРИЗЕЛ
О, сладка ми Пердита!…
Но ние сме на тръни! Ах, Камило,
спасил баща ми нявга, а сега
избавящ мен, наш лекарю домашни,
кажете ми все пак: какво да правя?
Не съм облечен като кралски син
и тъй не бих могъл да се представя
в Сицилия!
КАМИЛО
За туй не се грижете.
Вий знаете, че моите имоти
са всички там. За вашите костюми
ще се погрижа, както ако вие
играехте пиесата за мен.
И за да бъдете докрай уверен,
че всичко ще е в ред… две думи, моля…
Отиват встрани.
Влиза отново Автолик.
АВТОЛИК
Ха-ха-ха, каква пуйка е таз госпожа Честност! А мадам Доверчивост — първата й приятелка — и тя е една гъска! Пробутах им всичките си боклуци! Нищо не ми остана, нито един фалшив камък, нито една панделка! Всичко разграбиха: огледалца, кесийки с карамфил109, брошки, тефтерчета, балади, ножчета, корделки, ръкавици, връзки за обувки, гривни! Едно пръстенче от рог не ми оставиха, една муска, колкото да не къркори от глад чувала зад гърба ми! Натискаха се кой първи да купи, като че ли дрънкулките ми бяха осветени и носеха опрощение на греховете. Благодарение на което моя милост можа да види коя кесия къде лежи и да запомни видяното за лична полза. Оня Гламчо, комуто липсва само едно нещо, за да бъде разумен човек, така лапна по песента за двете моми, че не рачи да си мръдне копитцата, преди да е научил и думите, и музиката й, а това пък привлече към мене цялото стадо. Всичките им чувства се бяха натикали в ушите им! Можех да им измъкна паричките изпод фустите, да им скопя кесиите, да им изпиля, който си ща ключ от връзките — нямаше да чуят, нямаше да усетят: бяха останали без слух, без усет, освен за песента на тоя перко и за голямото нищо в нейното съдържание! Тъй че в това състояние на летаргия успях да задигна или отрежа празничните кесии на повечето от тях. И ако дъртият не беше вдигнал такава олелия за щерка си и сина на краля, та разгони всички чавки наоколо, нямаше да оставя жива нито една от цялата армия кесии! Щях да ги изколя поголовно!
109
„… кесийки с карамфил…“ — във времето на големите пътешествия са били модни т.нар. помандери — топчици от плат, съдържащи карамфил и други миризми от екзотичен произход, които се носели на кръста или на врата.