Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Камило, Флоризел и Пердита излизат напред.
КАМИЛО
… По този начин моите писма
ще стигнат едновременно със вас
и всяко подозрение на краля
ще бъде изличено.
ФЛОРИЗЕЛ
А писмата,
които до баща ми той ще прати
по ваше настояване?
КАМИЛО
Да, те пък
ще ви сдобрят с баща ви.
ПЕРДИТА
Господине,
благодарим ви! Всяка ваша дума
ни пълни със надежда!
КАМИЛО (забелязва Автолик)
Тоз пък кой е?
Ще го използваме за своя цел.
Щом нещо върши работа, не бива
да бъде пренебрегвано!
АВТОЛИК
Ако са ме подслушвали преди малко, въжето не ми мърда!
КАМИЛО
Какво ти е, приятелю! Защо трепериш? Никой няма да ти стори зло!
АВТОЛИК
Аз съм беден човек, господине!
КАМИЛО
Добре де, бъди си такъв! Бедността ти ще оставим и ще ти поискаме само нейната външност. Затова снимай тези одежди без бавене — щом ти го казвам, значи трябва — и ги размени с дрехите на господина! Макар че от сделката той ще е в загуба, на, дръж и нещо в прибавка!
АВТОЛИК
Аз съм беден човек, господине!
Настрани.
Знам ви аз кои сте!…
КАМИЛО
Побързай, хайде! Господинът е вече почти готов.
АВТОЛИК
Сериозно ли говорите, господине?
Настрани.
Подушвам номера им.
КАМИЛО
Бързай, казах!
АВТОЛИК (настрани)
Капарото ви е във всеки случай сериозно. Но ми е съвестно, господине.
КАМИЛО
Сваляй, сваляй!
Флоризел и Автолик разменят дрехите си.
Щастлива господарко — и дано
окажа се пророк със тези думи! —
укрийте се зад оня храст — ей там —
вземете шапката на своя мил,
над вежди нахлупете я, закрийте
лицето си, свалете таз наметка
и променете правдата на свойта
привидност110, докъдето е възможно,
така че да успеете (понеже
страхувам се от дебнещи очи)
неразпозната да се доберете
до кораба!
ПЕРДИТА
Пиесата май иска
и моето участие?
КАМИЛО
Така е.
Към Флоризел.
Готов ли сте?
ФЛОРИЗЕЛ
Баща ми да ме срещне,
не би познал сина си!
КАМИЛО
Не, без шапка!
Дава шапката му на Пердита.
Вървете с мене!… Ти прощавай, друже!
АВТОЛИК
Довиждане, почтени господине!
ФЛОРИЗЕЛ
Пердита, как можахме да забравим!…
Ела за малко!…
КАМИЛО (настрани)
На краля ще разкрия още днеска
и бягството им, и в коя посока
поели са. Надявам се, че тъй
ще го склоня да тръгнем подир тях,
та пак да зърна своята мечтана
Сицилия!
ФЛОРИЗЕЛ
Бъди със нас, Фортуно!
Да тръгваме към кораба, Камило!
КАМИЛО
И колкото по-бърже — по-добре!
Излиза заедно с Флоризел и Пердита.
АВТОЛИК
Всичко ми е ясно, подушвам го! Остро ухо, бързо око и тънка ръка са необходимост за резача на кесии, но и добрият нос му е нужен, за да намира работа за другите сетива… Явно, дошло е времето за мошениците. Каква размяна и без надбавката! А каква надбавка тепърва ще падне! Личи си, че боговете са благосклонни тази година към нашего брата — където копнеш, извира! На принца не му е чиста работата — бяга от баща си с тази гира на глезена. Само да бях уверен, че би било честна постъпка да го обадя на краля, вече не бих го направил. Но да го скрия, смятам, ще бъде по-голямо мошеничество. Така ще бъда и верен на професията си.
110
„… правдата на свойта привидност…“ — т.е. лицето си. Модна за литературата от Шекспирово време изисканост, свързана с честата у автора тема за лъжовността на външния образ у човека.