Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
а преди на мене кле се!
МОПСА
Не, на мен!
ДОРКАС
На мен!
МОПСА
На мен!
АВТОЛИК
Много дни от тоя ден!
МОПСА
Где отиваш, пак не каза.
В плевнята или край яза?
АВТОЛИК
По любов!
ДОРКАС
Любов?
МОПСА
Любов?
МОПСА и ДОРКАС
О, момински дял суров!“
ГЛАМЧО
Ще си я допеем после сами. Баща ми и двамата господа разговарят за нещо важно — да не им пречим! Търговецо, вземи си сандъка и върви след мене!… Ще има по нещо и за двете!… Искаме първокачествена стока, търговецо!… Тръгвай, момите!
Излиза заедно с Доркас и Мопса.
АВТОЛИК
Ще ти излязат скъпички те!
Пее.
„Коя търси дантелка?
Коя иска корделка?
Бързо тук, мои весели птички!
Лен, памук и коприна,
стока модна и фина —
стига само да има парички,
че парата е дружка,
дето вредом се мушка
и потребното носи на всички!“
Излиза.
Влиза Слугата.
СЛУГАТА
Господарю, вън чакат трима козари, трима овчари, трима говедари и трима свинари, които са се облекли в кожи, викат, че били сатъри ли, псалтири ли не знам, нещо такова, и че можели да изиграят един танц, за който момите казват, че бил някаква галимантия от скокове, но то е, защото те не участват в него. А те самите казват, че танцът им може би щял да се види грубичък на тези, които обичат само кеглите и тем подобни умствени игри, но на всички други щял да се хареса много.
ОВЧАРЯТ
Изгони ги! Не ги щем! И без това имаше доста просташки смехории… Навярно, господине, сме ви досадили с тях?
ПОЛИКСЕН
Ще досадите на тези, които искат да ни развлекат. Нека видим танца им.
СЛУГАТА
Една от тройките, ваша милост, била танцувала пред краля и най-слабият от тях скачал над дванайсет стъпки и половина!
ОВЧАРЯТ
Стига си дрънкал! Щом уважаемите гости желаят, нека влязат! Но бързо!
СЛУГАТА
Те са тук отвън, господарю.
Излиза.
Танц на сатири.
ПОЛИКСЕН (към Овчаря)
… За туй по-късно ще говорим, старче…
Към Камило.
Отидоха премного надалече
и трябва, мисля, да ги разделим.
Какъвто простодушен е…
Към Флоризел.
Младежо,
какво ти става? Нещо те гнети
и пъди от ума ти радостта.
Когато бях на твоите години
и като теб въртях любов, отрупвах
изгората си с разни дреболийки,
и днес на твое място бих изгребал
съкровищата свилени на този
пътуващ продавач и бих ги пръснал
в краката й. А ти го изпроводи,
не купил нищо. Ако таз девойка
си обясни погрешно туй със липса
на щедрост или чувство, ще изпаднеш
във затруднение… поне ако
държиш на нея.
ФЛОРИЗЕЛ
Стари господине,
аз знам, че мойта скъпа не цени
подобни дреболии: в туй сърце,
невръчени, но твърдо обещани,
са даровете, чакани от нея!
Към Пердита.
О, нека ти излея свойто чувство
пред този старец, който в младостта си,
личи си, е обичал! Позволи ми
да взема в длан ръката ти, по-бяла
от пух на гълъбица, от усмивка
на черен етиопец, от снега,
пресеян дваж през тънките сита
на северния вятър!…
ПОЛИКСЕН
Както тръгна…
Наистина изящно разкрасява
тоз селски момък нейната ръчица,
красива и без туй… Прощавай, момко,
прекъснах те, а бих желал да чуя