Том 8 (Романси и сонети)

Веднъж Амур на меката поляна заспал и своя факел изтървал: рой девственици, жрици на Диана Във своя целомъдрен ритуал преминали край него и едната, най-милата и прелестна от тях, съгледала му факела в тревата, откраднала го, тръпнеща от страх, и хвърлила в течащ наблизо ручей, така че той от неговия плам целебен станал… Аз съм имал случай да му опитвам силата и знам:         уви, любовен плам водата сгрява         но тя любовен плам не изстудява.