Оковите на скръбта

И все пак беше забележително, че не го улучиха. Стрелна се покрай нея, а ресните на мъглопелерината му се развяха; после скочи към дървените пътеки горе.

Двама мъже с костюми го последваха. Аломанти. Мараси се прицели в единия и стреля, но куршумът ѝ бе отклонен.

И като стана дума за това… Макар из просторното помещение още да ечаха изстрели, никой от тях не попадаше в пода около Мараси, нито пък се приближаваше до МеЛаан.

„Но защо?“ В следващия момент, Мараси забеляза малкото кубче наблизо. Уаксилий го беше пуснал, докато минаваше пред тях тичешком. Мараси се ухили и извади един алуминиев патрон от чантата си. Усещаше как устройството Тласка пистолета ѝ, но беше достатъчно далеч, че да няма значение.

Усети как нечия длан се опира на рамото ѝ. Подскочи, обърна се и завари дребния мъж с маската зад гърба си. Покварата да го вземе! Почти беше забравила за него. Другата му ръка беше застинала на път към маската, а зад нея се виждаха широко отворените му очи.

Тя проследи погледа му — беше се втренчил в Уаксилий, който тъкмо се приземяваше. Трябва да беше увеличил теглото си многократно, защото успя да Тласне група сандъци чрез пироните им и да ги накара да отхвърчат назад, заедно с много от войниците.

— Фотенщал — прошепна мъжът благоговейно.

— Аломант — отвърна Мараси с кимване.

— Ханер конге?

— Нямам представа какво значи това — каза Мараси. — Но кубчето скоро ще спре да жужи, така че трябва да вървим. МеЛаан? Ще се оттеглим ли?

— Моля — каза мъжът с маската, като сочеше към кораба с отчаяни движения. — Моля!

Без да му обръща внимание, Мараси хукна с всички сили напред, като излезе в откритата част на склада, и грабна устройството. Действително вече беше спряло да жужи.

Уаксилий се приземи наблизо и отблъсна залп куршуми от нея, а Мараси зареди кубчето. Последния път сякаш… да, като разгоря съвсем мъничко от кадмия си, тя успя да го накара да зажужи, но не и да забави собствените си движения твърде много. Някак си успя да влее силата си в устройството и го метна към хората, които преследваха Уаксилий и тъкмо се бяха приземили след него.

То ги накара да замръзнат на място.

— Много добра работа дотук — отбеляза Уакс. — Но ще ни се наложи да се разделим. Върнете се в коридора. Скоро ще ви последвам. Тук сте твърде открити!

Мъжете се измъкнаха с рязко залитане от скоростната сфера. Уаксилий започна да стреля по тях, но те залегнаха и единият грабна кубчето.

Мараси го свали с алуминиевия куршум, който беше заредила.

Уаксилий се ухили.

— Тръгвайте! — нареди им и се спусна към другия мъж, който нададе вик, подскочи във въздуха и се Оттласна надалеч.

Уаксилий вдигна малкото кубче и на свой ред полетя нагоре във въздуха.

— Хайде — каза МеЛаан и стисна Мараси за рамото.

Един куршум улучи кандрата в лицето, откъсна част от бузата ѝ и изложи на показ кристално прозрачната зелена кост отдолу.

Мъжът с маската извика от страх, посочи я и замърмори нещо на непознатия си език.