Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Бяха подготвени. Знаеха. Искаш да убиеш Кръвотворец? Значи трябва да го повалиш и да не спираш да стреляш.
Когато видя как приятелят му кърви, сам и заобиколен от около петдесетина мъже, у Уакс се събуди нещо първично. Не спря да помисли; не даде никакви заповеди. Изстреля се от коридора със свиреп Тласък от пироните в стената и излетя в открития склад на около половин метър от земята, следван от облак прах.
Войниците очакваха именно това. Бяха се подредили от двете страни на склада, като използваха сандъците като прикритие, и изстрелваха куршум след куршум като рехава вълна — явно без да ги е грижа, че могат да ранят някого от своите. Опасността си заслужаваше, щом имаха възможността да убият аломант.
Можеха само да се молят да извадят такъв късмет.
За Уакс, помещението се превърна в гъста мрежа от сини линии — стан, оплетен в нишките на някой обезумял тъкач. Той изкрещя и Тласна в двете посоки, като запрати куршумите назад и си създаде разширяващ се балон от празно пространство.
Няколко от куршумите продължиха да се носят към него — макар че той ги забеляза, само защото един от тях го одраска по рамото. Завъртя се и извади Възмездие от кобура. Разнесе се пукотът от втора вълна изстрели, той стреля веднъж — мигновено свързвайки сините линии с изстреляните куршуми, — и свали един от мъжете сред войниците, който беше изстрелял алуминиев куршум.
Разрази се нова буря от куршуми, но Уакс ги Оттласна настрани като съдовете от някоя маса. Беше изцяло уязвим пред онези, които стреляха с алуминиеви куршуми, затова не спираше да бяга напред — стрелна се през склада, подскочи, Тласна зад себе си и намали значително теглото си, когато завърши Тласъка. Резултатът беше незабавен; ускори полета си като стрела и се понесе шеметно през въздуха, докато вятърът бучеше в ушите му.
Приземи се до Уейн с леко подхлъзване и Оттласна куршумите от лекуващия се мъж с рев, после увеличи теглото си и Тласна, корпуса на кораба до тях. Дървото се смачка, пироните се измъкнаха от дъските и парчета дърво захвърчаха пред силата на яростта му. В корпуса се появи втора дупка.
— Вътре! — изкрещя той на Телсин, която се беше проснала на пода до Уейн.
Тя кимна и побърза да се шмугне вътре, а Уейн — който още кървеше от десетина различни места, — я последва с пълзене и се хвърли през отвора.
„Не мога да ги оставя тук“, помисли си Уакс и се Оттласна встрани, когато нов залп куршуми обсипа мястото, където беше застанал. Един от куршумите не се отклони, когато го Тласна, но Уакс не успя да различи кой от десетките мъже го беше изстрелял. Проклятие.
Ако се оставеха да ги притиснат в кораба, смъртта им беше неминуема. Да, щеше да им осигури някакво прикритие, но ако останеха вътре, войниците щяха да ги обградят. Уейн, обаче, се нуждаеше от известно време, за да се излекува. Това означаваше, че Уакс трябваше да попречи на войниците да…
Три мъже в катраненочерни костюми прескочиха един след друг коленичилите с оръжията войници. До оръжията им не водеха никакви аломантични линии. Уакс изруга, пусна Възмездие и измъкна пушката от кобура на крака си с рязко движение.
Първият аломант, който се приземи, веднага Тласна Уакс. Той усети как пушката подскача внезапно в ръцете му, докато се опитваше да се прицели с нея — като увеличи теглото си и я опря в рамото си, — и да стреля.
Аломантът се усмихна и Тласна куршума в момента, в който се изстреля от дулото. Но огромното количество барут в пушката — предназначена да обезврежда Главорези — го запрати назад заради силата на собствения му Тласък. Замаяният мъж едва успя да вдигне глава, преди следващият куршум да го улучи в лицето.
„Благодаря, Ранет.“
Другите двама аломанта залегнаха веднага, щом се приземиха, явно в очакване на още изстрели, но мощната пушка можеше да бъде заредена само с по два куршума на веднъж. Уакс я пусна обратно в кобура, коленичи и извади Възмездие.
„Зад нас!“ Ако от едната страна идваха наемници, вероятно щяха да изпратят друга група от противоположната посока. Обикновените войници бяха предназначени предимно за отвличане на вниманието.
Той се завъртя, Тласна около себе си и насочи Възмездие право към един мъж и една жена в костюми, които се промъкваха към него — за голяма тяхна изненада. Повали жената с един изстрел.
Мъжът-аломант откри огън. Твърде много изстрели. Никакви метални линии. Уакс…