Оковите на скръбта

— Много любопитно — отвърна Уейн, — защото аз пък ги виждам как надничат от ей там.

Уакс проследи с поглед жеста му и наистина забеляза лицето на МеЛаан иззад открехнатата врата на една от стаите, които се редяха отстрани на склада. Пое си дъх дълбоко.

— Добре. Всички онези войници ще ни раздробят на парчета, независимо от аломантията, ако не успеем да се скрием бързо. Онези стаи са подходящи. Можем да минем през тях, за да стигнем до външната стена на сградата, която аз ще пробия, за да избягаме в онази посока.

— Ясно — отговори Уейн. — А сестра ти?

— Тя би трябвало да е в безопасност за момента — каза Уакс. — След като пробием стената, ще се Оттласна до покрива, ще се спусна през недостроената част и ще я взема.

— Добре звучи — съгласи се Уейн, — с изключение на едно нещо.

Уакс му върна манерката.

— Ето.

— Ха! — възкликна Уейн и си я взе. — Но всъщност говорех за онова.

Той посочи към кораба. По една от въжените стълби, които висяха от кораба, се катереше човек. Телсин явно беше решила да не стои мирно.

— Поквара и гибел! — озъби се Уакс ядно.

— Остава ни по-малко от минута, друже.

— Вкарай я в скоростна сфера! — извика Уакс, и му посочи към Телсин. — Аз ще ида при другите две. Давай!

Двамата се разделиха, а сферата се разпадна. Внезапна какофония от изстрели проглуши ушите на Уакс, докато той се носеше към земята с краката напред. Оттласна се от металните подпори на кораба зад себе си, плъзна се по утъпканата пръст на пода и се шмугна през вратата, която МеЛаан му беше отворила широко, докато над главата му фучаха куршуми. Петите му се удариха в прага — коридора имаше дървен под, — и той подскочи леко, преди да се приземи вътре с глухо тупване.

— Бих искала да те осведомя, че ние успяхме да си свършим работата, без да привлечем вниманието на околните — каза МеЛаан.

— Ще се погрижа да получите медал — отвърна Уакс и посочи непознатия, нисък мъж, застанал зад нея. — Какво, по дяволите, е това?

Мъжът го посочи на свой ред.

— Изглежда неговите сънародници са онези, които са построили кораба — каза Мараси. — Бяха го затворили в клетка тук, Уаксилий.

— Покварата да го вземе — обади се МеЛаан от прага. — Войниците никак не се шегуват.

Думите ѝ едва се различаваха заради пукота от изстрелите.

— Открих сестра си — каза Уакс. — Хората на Костюма със сигурност са наясно колко ще го ядоса това. Трябва да…

— Уакс! — прекъсна го МеЛаан, като посочи с ръка.

Той отново се приближи зад нея. Уейн почти беше стигнал до сестра му, която се притискаше към едната страна на корпуса на кораба с разширени от паника очи. Но бяха успели да улучат Уейн. Олюляваше се на място, стиснал рамото си, но в следващия миг друг куршум го удари право в тила. Той се стовари на земята сред пръски кръв.

Можеше да излекува раните с помощта на новия си, особен металоем. Но войниците не спираха да стрелят. Още един куршум го улучи в ребрата, докато лежеше на земята и се преструваше на мъртъв; после — още един. Уейн се излекува за частица от секундата и скочи на крака, но поредният залп го повали отново.