Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Как се казваш?
— Ахмед — отвърна новодошлият, недоволен от опърпаната шалвар камиз, която му бяха дали. Явно искаха да пристигне в мухаям с просешки вид, като дрипльо, молещ се за закат. — Ахмед ибн Бараках. Идвам от…
— Не искам да знам — прекъсна го мъжът. — Тук никой не казва откъде идва, нито истинското си име, братко. Трябва да си измислиш име, с което да те запишат.
Ахмед го погледна колебливо.
— Признавам, че не съм мислил за това.
— А би трябвало, братко. Всеки, който дойде, оставя живота си зад себе си, включително семейството и собствената си идентичност. Престава да е обикновен човек и с божията благословия става муджахидин.
Думата имаше толкова силен символичен смисъл, че Ахмед усети как сърцето му лудо заби. За първи път някой го наричаше муджахидин! Първо беше чул думата мухаям, а сега и муджахидин! Аллах, наближаваше джихад!
— Всички муджахидини ли си сменят името? — попита Ахмед.
— Всички.
— И ти ли?
— Разбира се.
— Как ти викат тук?
— Тук съм Абу Бакр — представи се мъжът. Беше ясно, че името бе вдъхновено от първия халифат. Абу Бакр размаха плика с получените документи. — Сега трябва да ми кажеш какво ще е името ти, защото трябва да надпиша този плик.
Ахмед потъна в историята на исляма, но не му се наложи да мисли дълго, защото откри онази историческа фигура, в която искаше да се превъплъти.
— Вече знам! — възкликна той. — Имам си име.
— Кажи го.
— Омар ибн ал Катаб! — съобщи със задоволство. — Приемам името на завоевателя на Египет и на Ал Кудз.
Абу Бакр поклати глава.
— Не може, вече имаме Омар. Освен това повечето от братята са избрали имената на великите халифи или великите войни, като Саладин и други. Трябва да си по-оригинален.
Ахмед прехапа долната си устна, докато търсеше в паметта си някой, чийто дух би искал да въплъти. Не мисли дълго.
— Смятам, че открих.
— Кой?
Гостът пое дъх уверено и усети как духът на славното ислямско минало докосва душата му в мига, когато произнесе името, на което най-много се възхищаваше, името, с което от сега нататък щеше да се назовава като муджахидин.
— Ибн Таймия.
Мъжът, който вече носеше името Ибн Таймия, беше привършил с утринната си молитва три минути преди вратата на стаята да се открехне и бялата брада на Абу Бакр да се появи в пролуката.
— Време е, братко.
Ибн Таймия остави куфара под леглото, взе сака, с който щеше да пътува, и бързо излезе от стаята.
— Дойде ли вече? — попита той.
— Да, водачът ти е тук — потвърди домакинът. — Избягвай да разговаряш с него. Ако те накара да направиш нещо, подчини му се, без да разпитваш. Не бива да му задаваш никакви въпроси. Разбра ли?
— Да.
Минаха по коридора и Ибн Таймия видя, че в антрето на апартамента чака момче с мургава кожа и лъскавочерна коса, явно афганец. Абу Бакр ги представи един на друг и водачът направи знак на Ибн Таймия да го последва.
Ибн Таймия се сбогува с Абу Бакр и тръгна по стълбите. Чу вратата на апартамента да се затваря зад него и след минути вече вървеше по стъпките на водача из „Базар Кибер“, безлюден и тих по това време на деня.
Край тротоара беше паркиран пикап, натоварен с мъже, жени и кокошки. Водачът махна на Ибн Таймия да влиза. Посетителят скочи отзад и колата се понесе с рев из пустите улици на града. След десетина минути напуснаха града.
Пикапът се отправи към легендарния проход Хайбер, спирайки само на поредицата контролни пунктове, издигнати от различните племенни милиции. Пътуването се проточи няколко часа. Край Садда напуснаха главното шосе и свърнаха по черен път. Все едно караха по магарешка пътека.
Подрусваха се сред облаци прах в продължение на километри. След няколко часа непрекъснат преход водачът махна към голите хълмове отдясно и съобщи:
— Афганистан!
Ибн Таймия впери поглед в хълмовете с удивление. След онова, което муджахидините бяха сторили на руските кафирун, тази земя беше станала свещена за него. От години слушаше разкази за победоносни битки, които разпалваха въображението му. И ето го сега тук, готов да прегърне тази благословена земя!