Божият гняв

— Знаем, че не си засвидетелствал публично своята принадлежност към правата вяра…

Ахмед почти се обиди от казаното.

— Какво искаш да кажеш, братко? Да не би да намекваш нещо?

— Повтарям само онова, което съм чул.

— Истина е, че избягвам да афиширам факта, че следвам пътя на добродетелта. Но такива бяха инструкциите, които „Ал Джамаа“ ми даде! Айман ме помоли да не се набивам на очи и да избегна причисляването ми към истинските правоверни! Как си позволяваш да ми отправяш подобни оскърбителни намеци! Защо…

Посетителят сложи ръка на рамото му.

— Спокойно, братко — каза той меко, мерейки думите си. — Само те изпитвах.

— Не знаеш колко ми струваше да си мълча при всичко това, което виждам около мен! Има хора, които се смятат за вярващи, а пият вино и позволяват на жените си да се разголват пред похотливите погледи! Нима мислиш, че не ми се ще всеки ден да ги поучавам? Но инструкциите на „Ал Джамаа“ бяха пределно ясни и с божията помощ се мъча да ги следвам.

— Знам, братко — повтори Ибрахим. — Исках само да съм сигурен, че мълчанието ти означава следване на заповедите и че не си се оставил да те покварят тези кафирун.

— Надявам се, че в душата ти не е останало ни най-малко съмнение.

— Бъди спокоен — увери го гостът. — Вече съм сигурен в онова, което Айман ми е говорил за теб.

Ахмед взе димящия чайник и направи опит да се успокои, докато доливаше чашата на госта.

— Слава богу. Понякога си мисля, че в „Ал Джамаа“ са ме забравили…

— Не са те забравили.

— Да, но така изглежда! Изпратиха ме тук преди петнадесет години и не съм мърдал оттук. Защо ме държат в тази земя на кафирун? Каква полза има от мен?

Ибрахим взе бисквита и я потопи в чашата.

— Всъщност имаме мисия за теб.

Домакинът отвори широко очи, обзет от надежда, която бе заличила всяка обида. Откакто бе чул за клането в Луксор, той живееше в непрестанно очакване на този ден.

— Наистина ли? — Погледна нагоре и се помоли. — Бог е велик! Аллах Ал Карим, Ал Самад!125 — Вгледа се в посетителя. — Толкова е хубаво да знаеш, че не си забравен!

Ибрахим сдъвка омекналата бисквита.

— Не си.

— Каква е тази мисия, която е определена за мен, братко?

— Искаме да се подготвиш за муджахидин.

Ахмед не можеше да повярва. Да се подготви за муджахидин!

— Но… но това е мечтата ми! Аллах, та това е прекрасно! Друго не искам в живота си!

— Много добре — усмихна се Ибрахим, доволен от въодушевлението му. — Ти си истински правоверен, без никакво съмнение. — Повдигна вежда. — Паспортът ти изправен ли е?

— Всичко е наред.

Човекът на „Ал Джамаа“ извади плик от джоба на сакото си и го подаде на Ахмед. Домакинът го отвори заинтригуван и видя пачка долари и списък с контакти, с телефонни номера и адреси. Повдигна очи и погледна въпросително Ибрахим.