Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Какво е това?
— Хора, с които ще трябва да говориш, когато пристигнеш там.
— Къде? В тренировъчния лагер ли?
Посетителят посочи с груб пръст единия от адресите в списъка и очите му блеснаха.
— В Афганистан.
XLI
— Някакъв тип ни следи.
Томаш хвърли поглед към отраженията в огледалните стъкла на един от магазините на улица „Абовян“, главна артерия, водеща към центъра на Ереван, наблюдавайки мъжа, който явно ги следеше.
— Знам — отговори Ребека безгрижно. — Забелязах го още в хотела.
— И какво ще правим?
Американката сви рамене.
— Нищо.
Отговорът озадачи Томаш.
— Но как така? Нима ще оставим този тип да ни следи? Нищо ли няма да направим?
— Някакво предложение? Да бягаме? Или предпочитате да извадя пистолета и да стрелям по него?
— Не знам… Предполага се, че знаете как да се справяте с подобни ситуации.
Ребека дръпна Томаш за ръката, давайки му знак да продължи напред.
— Оставете го, не му обръщайте внимание. Ще продължим да се разхождаме и ще видим какво ще стане.
Преди десетина минути бяха излезли от хотела, който се намираше на „Абовян“, и се отправиха към малък площад, където се издигаше овехтялата вече сграда на кино „Москва“, огромен кинокомплекс, изграден в типичния съветски архитектурен стил. В подножието на този авангарден комунистически паметник имаше кафене, чиито тенти бяха покрити с реклами на „Кока-кола“, ирония, която не убягна на Томаш.
Пресякоха улицата и се спуснаха по „Абовян“ — голяма улица с елегантни магазини и широки тротоари. Навсякъде имаше реклами на основните продукти, които се предлагаха тук, предимно килими и бренди. Хората имаха някои типично ориенталски черти, но стилът на обличането и поведението им бе подчертано западен. В това нямаше нищо изненадващо — все пак това беше най-древната християнска страна.
Ереван им се стори като цяло разхвърлян град, наподобяващ огромен пазар, въпреки че центърът беше по-подреден. Това се усещаше най-вече тук, на „Абовян“, най-елегантната улица. Тротоарът, по който вървяха, чувствително се разшири, отваряйки пространство за огромно заведение на открито — ресторант Square One126.
Португалецът се огледа наоколо, сякаш преценяваше мястото, и с крайчеца на очите си се опита да открие преследващия ги от хотела силует.
— Още е тук — установи той.
— Оставете го — каза Ребека почти равнодушно. — Наслаждавайте се на разходката.
— Но аз не съм дошъл тук като турист — отвърна Томаш с тон, който изразяваше едновременно самосъжаление и негодувание. — Кога ще се срещнем с вашия руснак?
— Не знам. Чакам полковникът да установи връзка с нас.
— Той знае ли, че сме тук?
— Разбира се, че знае. — Кимна по посока на субекта, който ги следеше. — Всъщност подозирам, че този тип е част от бандата.
Томаш се обърна машинално и изгледа открито непознатия.
— Какво ще правим? — прошепна на Ребека.
— Ще видим.
Улица „Абовян“ се вливаше в площад „Република“, който бе сърцето на града. Площадът имаше овална форма и беше заобиколен от красиви сгради с тухлени фасади в жълто и червено и големи сводове — човек добиваше усещането, че на това място се срещаха импозантният съветски архитектурен стил и традиционната арменска архитектура. В центъра на площада имаше огромни фонтани. Когато се приближиха, двамата обърнаха глави към фонтаните, наслаждавайки се на танца на водните струи.
С крайчеца на очите Томаш продължаваше да следи неотлъчно придружаващата ги сянка. За Ребека това може би беше нещо естествено, но той не беше свикнал да му вървят по петите и ситуацията започна да го изнервя. Усети, че мъжът говори по телефона, и миг след това го видя да се отправя към тях.
— Внимавай! — каза Томаш, докосвайки Ребека по рамото. — Онзи тип идва насам.
Американката се обърна и застана с лице към мъжа, който крачеше към тях, без ни най-малко да крие присъствието си. Сега, когато бяха близко и можеха да го разгледат по-добре, установиха, че прилича на арменец, със силно издаден нос и изпито лице.
— Кой е Скот? — попита мъжът на развален английски.
126
Площад №1 (англ.). — Б.пр.