Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Посетителят зърна няколко жени. Бяха първите, които срещаше на обществено място в Пешавар, и установи със задоволство, че бяха покрити от глава до пети с черни бурки, а очите и носът се криеха зад мрежа. По това си личеше, че беше в земите на целомъдрени хора, каза си той поразен, не като онова безсрамие в Португалия и дори, макар и в по-малка степен, в Египет!
Пое по улицата с енергична крачка и скоро видя минаре на джамия. Полюбува се на сградата и се приближи до златаря, който чакаше клиенти на вратата на магазина си.
— Това ли е джамията „Мехмед Хан“? — попита Ахмед.
Човекът потвърди.
— Да, тя е.
Ахмед се огледа наоколо и тъй като не откри онова, което търсеше, остави куфара на земята и извади лист хартия от джоба.
— Къде е пазарът „Шануарие“?
Златарят махна към вътрешен двор вдясно.
— Тук е, от тази страна.
Пространството бе затворено от всички страни; виждаха се тераси на апартаменти, някои с проснати цветни дрехи по въжетата. От клетките, оставени на балконите, се разнасяха птичи песни. Партерът беше зает от малки дюкянчета, с насядали пред вратите търговци, които си бъбреха тихичко. Нямаше никакво съмнение, че това беше пазарът, който Ахмед търсеше, макар че беше доста по-скромен, отколкото си го бе представял.
Ахмед извади листчето от джоба си и се озърна наоколо, за да открие търсения адрес. Намери го, вмъкна се във входа и заизкачва стълбите към втория етаж. Застана пред една врата с решетка и натисна звънеца.
Плешив мъж с шалвар камиз и дълга бяла брада отвори вратата и се вгледа в него.
— Ас салаам алейкум — поздрави мъжът с алжирски акцент. — С какво мога да ви помогна?
— Уа алейкум салям — отвърна Ахмед. — Идвам в името на сура 9, аят 5.
— „Убивайте съдружаващите, където ги сварите — отговори мъжът на паролата на арабски. — И ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място из засада!“ — След като приключи с декламирането на аята, мъжът разтвори ръце и го прегърна. — Добре дошъл, братко! Уведомен съм за пристигането ти!
Стопанинът на дома прие Ахмед и го поведе към стая, в която имаше две двойни двуетажни легла, като във войнишко спално помещение. Двете легла отгоре очевидно бяха заети, затова домакинът му предложи долното легло отляво.
— Тук ще спиш — каза той, оправяйки чаршафите. — Утре рано сутринта ще дойде един от братята да те вземе и с божията благословия ще те отведе в мухаям.
Очите на Ахмед блеснаха, когато чу вълшебната дума. Щяха да го заведат в мухаям! Нима е възможно? Мухаям беше името, с което наричаха тренировъчните лагери в Афганистан. Нима мечтата му най-сетне щеше да се сбъдне? Аллах, толкова време беше чакал този момент!
— Утре ли? — попита новодошлият, който едва сдържаше възбудата си. Опасяваше се, да не би да е разбрал погрешно. — Утре… още утре ще отида в мухаям?
— Инш Аллах! Трябва да си готов в шест сутринта.
Беше истина! Аллах, беше истина! Лицето му светна от радост, но положи усилие да изглежда сдържан.
— А в кой мухаям ще отида?
Домакинът предпочете да замълчи по този въпрос и излезе от стаята, оставяйки госта на спокойствие.
— Ако даде господ, ще разбереш, като му дойде времето.
Ахмед си почиваше в леглото, когато, час по-късно, стопанинът на дома отново се появи. Искаше да знае дали всичко е наред и огледа госта си от глава до пети, задържайки с неодобрение погледа си върху египетската джелаба.
— Нямаш ли шалвар камиз?
Гостът отиде да вземе торбичката и я отвори, показвайки на домакина си чисто белите традиционни одежди, които току-що беше купил от базара.
— Ето — въодушевено показа традиционната афганска шапка. — Купих и пакол.
Мъжът поклати глава укорително и се обърна към шкафа в стаята. Отвори едно чекмедже и измъкна оттам стара и дрипава туника.
— Утре ще облечеш това.
Ахмед взе мръснобялата дреха и сянка на разочарование премина през очите му.
— Това ли, братко?
— Да — потвърди той, протягайки ръка. — Дай си всичките документи.
— Защо?
— Те остават тук, заедно с куфара ти. Ще си ги получиш, като се върнеш.
Гостът извади документите от джоба си и ги подаде на домакина. Мъжът ги сложи в плик и взе писалка, за да ги опише.