Смъртта като изкуство

Актрисата Людмила Наймушина се хранеше в ресторанта с голям апетит и доста ловко сама насочи разговора към Иван Звягин и неговия конфликт с Богомолов. Нито Антон, нито Каменская в момента на срещата им с Наймушина забелязаха това, и двамата си мислеха, че задават въпроси, а Наймушина отговаря на тях добросъвестно, и едва сега, когато слушаше записа за трети или четвърти път, Антон съвсем ясно разбра, че Людмила с всички сили е търсила повод по-скоро да разкаже за Звягин. Много й се е искало да разкрие страшната история за изхвърлената от гримьорната почитателка и разваления договор, повлякъл след себе си плащане на огромна неустойка. Естествено, веднага провериха информацията и какво се оказа? Да, имало е момиче в гримьорната, имало е и страховит скандал между Богомолов и Иван, но всичко останало се оказа силно преувеличено. Договорът за снимки не е бил развален и макар че Богомолов е дал команда текущият репертоар да бъде съставен без съобразяване със заявките на Звягин, всичко е минало по допирателната. Вярно, Иван е трябвало да плати някакви пари, но далеч не толкова огромни, за каквито бе говорила Наймушина. Защо тогава го направи? Ами много просто: от разговорите с другите актьори се разбра, че Звягин е имал връзка с актриса, приятелка на Наймушина. Връзката приключила с аборт и скъсване и на Людмила просто й се приискало да отмъсти на дребно за приятелката си. Пълни детинщини!

Антон изключи диктофона и го прибра в чантата си. Трябва да си легне и да се опита да заспи, утре е работен ден. Елвира ще стане в шест, значи няма никакъв смисъл да става преди шест и половина, банята ще бъде заета. В шест и трийсет ставане, в шест и петдесет и пет той ще излезе от банята, три минути, за да каже добро утро на Елвира и да обсъдят менюто за закуската, още две минути за ябълката, която Антон е свикнал да изяжда на гладно, и точно в седем ще събуди децата. Стьопка ще скочи веднага и ще хукне да се мие, той е чучулига и посреща с радост всяка настъпваща сутрин, а виж, Вася е сънливка, ще трябва дълго да я придумва, докато стане и се довлече до банята, от която тъкмо ще излезе Стьопка…

Той прекоси на пръсти коридора и се сблъска с Елвира, която излизаше от детската стая.

— Какво се е случило? — с уплашен шепот попита Антон. — Децата не спят ли?

— Всичко е наред — прошумоля едва чуто гласът на Елвира, — всички са здрави и спят. Просто чух как се прибрахте и дълго чаках да отидете в спалнята си, а вие не отивахте, и не отивахте. Та си помислих, че може би трябва да ви сложа да хапнете нещо, щом и без това не си лягате.

— Не съм гладен. Лягайте си, Елвира. Благодаря ви за загрижеността.

Тя стоеше съвсем близо, почти се допираше до него и точно както косата на Галина преди малко, и нейната беше разпусната, само че падаше на раменете й на красиви кичури, а не като безжизнен сноп, и лицето й без грим беше красиво и ярко, а не безцветно, а тялото й, прикрито с нещо тънко, копринено, излъчваше топлина и едва доловим аромат на ванилия. „Тя е много красива жена — помисли си Антон. — Но кой знае защо, никога не ми е хрумвало, че мога да споделя леглото с нея. Виж, с Галка мога да спя. С Елвира обаче — не. Интересно, защо?“