Смъртта като изкуство

Той бавно се смъкна надолу и обви Камъка с няколко плътни пръстена, като намести главата си точно под очите на своя стар верен приятел.

— Трябват ми и въглехидрати — тихо изписка събралият сили Котарак. — В моите сухи гранули винаги имаше въглехидрати, татенцето задължително ми четеше на глас състава им, беше отпечатан върху пакетите с храна. Не може без въглехидрати, никак не може.

— Ще помолим Заека да изтича на полето и да донесе зеленчуци — морковчета, зеленце, картофки. Можем да задушим зеленчуците и да направим рагу.

— Няма да ям рагу, не го обичам, татенцето ми направи няколко пъти, но не го ядох — веднага отвърна Котаракът.

Гарванът понечи да развие темата, че татенцето го няма тук и той да не се лигави, ами да лапа каквото му дават и да бъде благодарен, но Змеят, изглежда, не обърна никакво внимание на неблагодарността, проявена от Хамлет, и спокойно продължи:

— Зеленчуците също могат да се изсушат и добавят в топчетата. С една дума, уважаеми Хамлет, не се тревожете, ние ще решим въпроса с храненето ви, а вашата работа е да оздравявате, да събирате сили. И между другото, много добре би било да добавяме в храната ви и сушена коприва, в нея има много витамини. И това ще организираме, тук съвсем наблизо има разкошен храсталак диви малини, а където има дива малина, там има и коприва — най-сочната и полезна коприва.

Този разговор не хареса на Гарвана. Ама как така? Той току-що дълго и подробно бе разказвал за разследването и вместо да се възхищават на неговата наблюдателност и таланта му на разказвач, да задават въпроси и да молят за разяснения, те обсъждат някакви глупости. С какво да хранят тоя грозен скитник, видите ли! Нямат ли други интереси? За какво се бе старал той! Не, тая работа трябва да се оправи, реши Гарванът и започна да припомня на глас подробностите от видяното „в другия живот“. Така гордата птица успя да прикове вниманието към себе си и отпразнува победа.

— Кой е бил в жилището на Лесогоров, докато той е седял в ресторанта с Никита? — попита Котаракът.

— Не знам — равнодушно тръсна Гарванът. — Не го видях.

— Как така не сте го видели? — смая се Хамлет. — Но какво сте правили там, уважаеми Гарване? За какво ви пратихме?

Тонът, с който Котаракът зададе своя въпрос, хареса на Гарвана още по-малко от обстоятелството, че разказът му бе прекъснат от обсъждането на котешкото хранене. Какво си позволява този проскубан дрипльо? Как смее да разговаря така с него? Кой му е дал право да задава такива чудовищни въпроси и да се съмнява в способностите и уменията на Гарвана да гледа истории?

Той събра в гърдите си повечко въздух, та гласът му да прозвучи с достойнство.

— Разбираш ли, ние си имаме определени правила да гледаме криминалета и не си ти, безроден храненик такъв, който ще се намесва в тях. В онзи момент аз наблюдавах Театъра, какво мисли и чувства той — и точно това ви разказах.