Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Естествено, на теб ти е безразлично — продължи свекърва й, без да обръща никакво внимание, че по лицето на Елена се стичат сълзи, — ще погребеш Лев и пак ще се върнеш при твоя артист, разправят, че не се бил оженил, след като ти го заряза. Няма да изтървеш кьоравото ти, ще намериш за кого да се лепнеш. Ти, Лена, винаги си била користна и аз от самото начало го знаех, жалко само, че Лев не ме послуша, хем го предупреждавах, предупреждавах го! Казвах му, че не го обичаш и от брака ви нищо няма да излезе! И бях права! Ето, моля ви се: той е в кома в реанимацията, а ти вече си завъртя опашката и мислиш къде да се емнеш да се забавляваш с твоите идиотски спектакли. Сигурно и приятелче си имаш там, някой артист, ти ги обичаш, знам аз. И на тези гастроли ще въртиш любов, докато мъжът ти умира тук.
— Ана Викторовна…
Елена нямаше сили да се съпротивлява на натиска, беше изпаднала в такова отчаяние от несправедливостта на казаното от свекърва й, че не намираше думи за отговор. Пък и какво да отговори? Че всичко това не е вярно, че обича мъжа си и няма никакъв любовник? И без това Ана Викторовна няма да повярва, тя вярва само на себе си, вярва на всичко, което измисля и говори. Но в думите й има някаква истина. Истината е, че редом със смъртта на близкия човек всичко трябва да стане дребно, нищожно и незаслужаващо внимание. Сигурно трябва да изключи телефона и да не се разсейва с някакви си разговори за работа, изцяло да се потопи в мъката и болката.
След като й „пусна кръв“, свекърва й най-сетне си замина, а Елена извади от джоба си телефона с намерението да го изключи и… Не можа. Гледаше с омраза апарата, стиснат в ръката й, и самата ръка, която не искаше да се подчини на заповедта и да натисне копчето, и мислеше колко е неправилна, слаба, користна, та нали трябва да мисли само за мъжа си, а тя… Просто нямаше сили изцяло да се отдаде на мъката, в разговорите за работа намира поне някаква разтуха, някакво просветление, когато животът започва да й изглежда постарому — мирен, благополучен, спокоен, изпълнен с ежедневни задължения. Без тези малки просветления би се побъркала.
Не, няма право да се разсейва, няма право да облекчава съществуването си. Мъжът й умира и всичко трябва да бъде подчинено единствено на това. Елена въздъхна дълбоко и натисна копчето, с което изключи телефона. Край. Връзката с външния свят е прекъсната. Сега й остава само мъката, само една огромна всепоглъщаща мъка, в която тя просто няма да може да диша и много скоро ще се задуши и ще умре.
Най-сетне Котаракът Хамлет се почувства по-добре, апетитът му се върна, но ето че въпросът с храненето неочаквано се усложни.
— Ще помолим Пора или Лисичката да изтичат до селото и да ти донесат прясно пилешко — зарадвано предложи Камъкът, когато чу, че Котаракът е гладен.
— Какво приказвате? — възмути се Хамлет. — Не бива да ям сурово месо, кастриран съм.
— Ами варено? Можем да запалим огън и да го сварим или опечем — не се обезкуражи находчивият Гарван.
— Никакво не бива — отсече Котаракът. — И мляко не бива, нямам ферменти за лактозата. Вярно, на бунището ядях каквото намерех, но през цялото време се чувствах зле, повръщах и — прощавайте за подробностите — имах диария.
— Много си бил нежен, бе — неодобрително каза Гарванът. — Че с какво те е хранил твоят стопанин, та си толкова изнежен? Да не би да ти е давал стриди или може би черен хайвер?
— Ама че го измислихте, уважаеми Гарване — презрително измяука Котаракът. — Какви ти стриди? Какъв ти хайвер? Те са абсолютни алергени, аз не бива да ям нищо подобно. Татенцето ме хранеше изключително със сухи гранули. А веднъж на две седмици ми позволяваше да хапна пастетче от буркан, но после винаги се ядосваше, защото от бурканчетата изпражненията ми ставаха прекалено меки.
— И какво от това? — не разбра Камъкът. — Лошо ли е да имаш меки изпражнения?
— За татенцето беше лошо, защото моята тоалетна се измива трудно. Той обичаше изпражненията ми да са сухи и твърди — обясни Котаракът. — Изсипе ги в тоалетната чиния, изплакне съдинката — и готово.