Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Слава забеляза, че Федулкин не се съблече в коридора при общата закачалка. Значи се пази. А влезе с обемиста и тежка чанта, ако се съди как беше изкривена хилавата му фигура.
Федулкин се прибра в стаята си, старицата се върна в кухнята и развълнувано като ученичка попита:
— Е, как се държах? Естествено ли беше?
— Направо нямам думи, Евгения Германовна! Сега ще отида при него, а вие, моля ви, не пречете и не се вълнувайте дори да чуете шум или нещо необичайно. Става ли?
— Разбира се, Слава! Само ви моля — внимавайте с мебелите!
— Моля ви се! Не отивам да се бия.
Грязнов се запъти първо към тоалетната, за да приспи бдителността на Федулкин.
Но след като мина трополейки край вратата на стаята, нечуто се обърна и влезе, без да чука.
Федулкин стоеше до прозореца. При звука от отварянето на вратата изплашено и рязко се обърна.
Грязнов засече с бърз поглед разположението на вещите — якето и чантата бяха на леглото, върху одеялото. Леглото беше по-близо до вратата, отколкото до прозореца. Слава го деляха две крачки от леглото, Федулкин трябваше да направи пет.
Без да губи напразно време, Грязнов седна на леглото — между якето и чантата.
Федулкин направи несъзнателно движение назад към леглото, после, когато разбра, че е закъснял, спря насред стаята и неприязнено попита:
— Вие защо влизате така, без да почукате?
— Я стига! — широко се усмихна Слава. — Да не си мадама, че да се криеш от мен! Ти за какъв учиш, за фотограф ли?
Федулкин сви рамене, сякаш му беше студено.
— Защо решихте така?
— Ами на чантата нали е написано „Кодак“. Не е ли фотоапарат?
— Може да уча за журналист! — леко заядливо заяви Федулкин.
— Ето ти тогава задача — разкажи им играта на тия, дето… мамицата им, не пускат достатъчно топло в парното! Заради тях леля ще се спомине скоропостижно… Макар че тя нейното си го е изкарала вече, между нас казано.
Федулкин премълча, като показваше с целия си вид, че неканеният гостенин му е писнал.
А Слава реши, че вече не е нужен спектакълът „Леля и племенник“ и може да започне друг.
С леко усилие на лицевите мускули той захвърли маската на подпийнал простак и се взря във Федулкин с трезв и бодящ поглед.
— Защо не си тръгвате, Слава? Аз имам да уча…
Грязнов огледа стаята и забеляза петна на тапетите покрай прозореца. Когато се досети за произхода им, почувства към Федулкин леко гнуслива жалост. Той попита със заплашителна усмивка:
— С какво се занимаваме, а?
Другият долови скрития подигравателен тон на въпроса и сякаш се канеше да избухне, но се сдържа или пък не му достигна смелост да се озъби. Само въздъхна и разпери ръце:
— Май че ще е по-добре аз да си изляза…
И пристъпи към леглото.
— Не мърдай!
Краткият властен вик вцепени Федулкин.
— Все пак те намерих, фотографче — тихо и заплашително започна Грязнов. — Имаш добър апарат, нали?
— Какво искате?
— Искам да те обеся тук и да те снимам за спомен, докато риташ!
Федулкин гледаше неподвижно страшния Грязнов, а тялото му започваше бавно да се тресе.
— К-кой сте вие?
— Аз съм Боцмана. Чувал ли си?
Федулкин отрицателно поклати глава.
— Късмет имаш, че не си ми паднал по-рано! Сега не измъчвам, душата ми се умори…
— Какво съм ви направил? — проломоти Федулкин.
— За кого работиш, гадино?! — кресна Слава, вярно, вече без всякакво вдъхновение.
Такъв откровен страх, след който щеше да последва пълно самопризнание във всички грехове, разбира се, щеше да ускори делото. И все пак на Слава му беше неприятно, сякаш от лошотия плашеше някое дете до сълзи. Все пак той преодоля това неприятно чувство, когато се сети, че заради този дългокос хлапак умря човек.
— За никого не работя, честна дума!
— За чий тогава си снимал моята горила Гога с една женска?
— Кога?
— Не ми пробутвай еврейски номера — да ми отговаряш на въпроса с въпрос! Брантиите от „Еделвайс“ снимал ли си?
— Д-да…
— Защо? Кой ти поръча?