Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Чак пък да не знаете! — усмихнах се аз.
Той ме изгледа с едва скрита неприязън.
Неволно и аз го изгледах със същия минимум равнодушие. Омръзнаха ми тези лъжливи свидетели от двата пола. Те лъжеха, понякога без да се замислят доколко правдиво звучат измислиците им. Рано или късно щях да разровя всичко и тогава кой знае, някой от тях щеше да премине от категорията на свидетел в незавидната графа заподозрян, а може би и обвиняем!
— Ако споделите с мен информацията, с която засега не разполагаме, ще ви бъда признателен — каза Андриевски с кисела усмивка.
Да, както и предполагах, той изгаряше от желание да разбере какво са успели да научат ченгетата, разследващи случая Мешчерякова.
— По всичко изглежда вие знаете за съществуването на компанията „Хантала ойл лимитед“?
Опитвам се да уловя изражението на Андриевски изцяло, за да усетя някаква реакция на моите думи. Нищо, освен че събеседникът, който досега ме пронизваше с поглед, извърна очи. Или знае за това весело предприятие, или се срамува, че не е наясно.
— Не, нещо не си спомням — бавно, по-бавно от нормалното каза Андриевски. — Тя има ли някакво отношение към…
— Има.
Не го изчаках да намери подходящата според него дума за тяхната дейност в Чечня.
— Регионалното управление за борба с организираната престъпност, което се занимава сега с тази фирма, е установило, че Джон Керуд е посещавал офисите на компанията в Москва и Грозни. Водил ли ви е на тези срещи — там или тук?
След кратка пауза — нещо много му станаха днес — Андриевски каза:
— В Грозни такова нещо нямаше, а тук е напълно възможно. Както вече ви споменах, Керуд не беше под непрекъснато наблюдение. Можел е да отиде и сам някъде.
За по-голяма убедителност Андриевски сви рамене.
— Виждате — казвам, — че не само ви измъквам информация, но мога и да я споделя!
— Мдаа…
Андриевски не прибави нищо повече към своето непонятно промучаване. Нещо го сковаваше, може би моята весела агресивност?
— Искате ли още, Юрий Владимирович, ангеле мой?
Ето тук той вече не можа да се овладее — потръпна при думата „ангел“.
— К-какво… казахте?
— Моля?
— Ама че думички!
— Това е от излишък на чувства.
Той недоверчиво изхъмка.
— И защо?
— От няколко века знам повече от вас. Например че в Съединените щати няма чиновник в Държавния департамент на име Джон Керуд. И никога не е имало.
— Шегувате ли се?
— Не.
— А кой е той тогава? — попита Андриевски и леко се изчерви от срам.
— Контраразузнаването изяснява това.
Юрий Андриевски, помръкнал и изтощен, сякаш беше изтърпял на крака кръстосан разпит, въздъхна и погледна часовника си.
— Извинете, Александър Борисович, нямам повече време…
— Всичко най-хубаво, Юрий Владимирович — безметежно му се усмихнах. — Ще ви държа в течение на всички новини.
— Благодаря — без всякакъв ентусиазъм промълви Андриевски.
Когато тръгна към вратата, аз не се стърпях и попитах, гледайки здравия му гръб:
— Дали сте сигурен както преди, че не сте познавали полковник Скворцов от Главното разузнавателно управление?
Андриевски бавно се обърна, погледна ме с откровена заплаха и каза със съвсем неласкава усмивка:
— Не блъфирай, следователю! Ние с вас не сме си играли на котка и мишка! И няма да си играем!
И си излезе. Не тресна вратата, но я затвори презрително.
Седях известно време неподвижно, без всякаква мисъл в главата. Трудничко ми беше да водя разговора с Андриевски. Но като че ли се справих. Не ги бива сегашните момчета. Не му достигна закалката, за да ме изпързаля, поразкри се момъкът.
А после направих това, което отдавна трябваше: обадих се в следствения отдел и помолих да ми отделят двама специалисти за външно наблюдение, за да походят няколко дни по петите на преводачката екскурзовод от фирма „Вестинтур“ Дина Ткачова.
Течението на живота
1.
Вячеслав Грязнов стоеше насред двора. Към този вътрешен двор гледаха прозорците на четиринадесети апартамент, в който беше умряла Катерина Мешчерякова. Както и предишния път при Ковалевска, Грязнов изчисли на око от кои прозорци на насрещния блок би могъл да снима Сергей Федулкин.