Момиче за шпионина

— Благодаря. Може ли един въпрос?

— Само неутрален.

— Какво ще правите вие на ваше място?

— Ще изпълнявам заповедите на ръководството си.

— На Пермитин ли? — попитах аз, намеквайки за роднинските му връзки.

— Не само — сухо отвърна Андриевски и затвори.

Не мога да кажа, че останах доволен от разговора. Макар, откровено да си призная, нямам представа защо се обадих. Може би се надявах, че ще извадя от равновесие този юнак, лишен напълно от нормални човешки емоции. Някъде и в нещо той беше забъркан, но улики срещу него нямаше, а общуването с американски шпионин разузнавачът винаги може да обясни красиво и правдоподобно, та в края на краищата да се окаже, че Кук — това е днешният Щирлиц.

Оставаше ми май последната надежда — дискетата от Одинцово. Може там да е обяснението на всичко.

Кой е Скворцов? Объркан офицер с нещастен семеен живот, попаднал в умело поставените мрежи? Или умен, реално мислещ разузнавач, напипал нишките на глобален заговор и неуспял да доведе нещата докрай? Какво означава в неговата игра с някого думата „ангел“? Може би това не е просто ангел, нали в последната му бележка има още и буквата „Ф“. Ангел Ф? Какво може да е това? Какви думи започват с буквата „ф“?… Казват, че Пушкин много е обичал „фриволната“ литература. Глупости! Скворцов не е бил толкова ексцентричен, че да се сбогува с тоя свят с някое „фичка ви“… Фенер? Факт? Файл… Какво е файл? Файл, парола на файла — кодовата дума, която отключва записаната на дискетата информация.

Вдигам слушалката на вътрешния телефон, който ме свързва с Меркулов.

— Какво искаш? — пита той.

— Знаеш ли какво мисля, Костя, дали да не проверим като версия, още повече че не е трудно…

— Не ме затрупвай с обяснения! За какво става дума?

— За Скворцов — ясно като по устав докладвам аз. — Трябва да проверим дали е възможно „ангел“ да е кодът на файла в оная дискета.

— Вземай я и да вървим в компютърния център!