Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Въпрос: В кой апартамент се намираха заснетите от вас мъж и жена?
Отговор: Те бяха в четиринайсети апартамент, първия вход на блок №4.
Въпрос: Познавате ли тези хора?
Отговор: Жената познавам добре. Това е Дина Ткачова, с която учихме заедно. Мъжа съм виждал няколко пъти, но лично не го познавам. Знам, че е американец, според мен се казва Джон.
Въпрос: Когато снимахте вашата позната и американеца в такива деликатни обстоятелства, имахте ли вече намерение да поискате откуп за фотографиите?
Отговор: Не, в първия момент нямах. Просто Дина Ткачова ми харесва още от девети клас. Аз нееднократно се опитвах да й предложа дружбата и любовта си, но тя беше много горда и красива, за да ми обърне внимание. След завършването на училище известно време не се срещахме. Тя кандидатства в институт, аз учех за фотограф… Да, още в училище аз много пъти съм я снимал, тоест фотографирах я. Снимките й подарявах, а негативите си оставях, някои снимки също. После, значи, служих в армията, попътувах и срещнах Ткачова съвсем случайно.
Въпрос: При какви обстоятелства?
Отговор: Директорът на фирма „Еделвайс“ ме покани да снимам няколко от неговите момичета за хубава цветна реклама.
Въпрос: Често ли се случваше да изпълнявате такива поръчки?
Отговор: Не много често. Честно казано, момичетата не искаха много да се снимат при мен, макар че специалността ми е художествена фотография, аз не съм „щрак Марийке на портрет“ в стил снимка за спомен. Но Петрушин е човек, който разбира от красивото, затова ми поръча задачата. Там и видях Дина. Разбира се, бях доста изненадан. В училище тя беше най-чистата и целомъдрената… И изведнъж масажистка при солиден сутеньор…
Въпрос: Тоест вие веднага решихте, че Ткачова се занимава с проституция?
Отговор: Е, вие по-добре от мен знаете какво значи масажистка на повикване?
Въпрос: Защо?
Отговор: Ами защото водите на отчет всички курви.
Въпрос: Добре, да се върнем към фирмата „Еделвайс“…
Отговор: Срещнах я там и питам: Дина, какво правиш тук? Тя ми отвръща: аз ясно какво, ами теб какъв вятър те довя? Изобщо, казах й, че ако захвърли тоя занаят и се съберем — ще я приема и ще забравя всичко. Тя ми се разсмя в лицето и каза: при теб, значи, само след като изпадна до курва по гарите. Знаете ли, до този момент мислех, че тя е при тоя Петрушин като в робство, жалех я дори след такива обидни думи. А после я срещнах пак случайно на улицата. Беше в нов кабриолет, покривът отворен и оня американец зад волана. Това вече ме засегна. Позвъних на Петрушин, измислих някакъв повод, научих адреса й… Отначало исках само да погледам, а после сякаш дяволът ме хвана за ръката — започнах да снимам.
Въпрос: Тогава ли ви дойде идеята да я шантажирате?
Отговор: Не, по-късно… Не знам защо почнах да го правя. Мислех си, клин клина избива. И така ми беше болно на душата, като направя нещо по-кофти — дано ми мине. Не стана… Отначало исках да го проследя, да го хвана с нещо и да му отнема с шантаж Дина. Само че той не вършеше нищо противозаконно, макар че аз се мотаех постоянно край него. Веднъж чух по телефона някакъв адрес, той щеше да ходи в Кунцево, американецът де…
Въпрос: На кой телефон се обади?
Отговор: Звънна на някого и каза, че трябва да дойде там. Аз отидох по-рано, пресметнах кой апартамент го интересува и направих засада. Но американецът не се появи, а дойде някакъв офицер. Те пийнаха, после се започна… е, това, което става винаги. Аз исках да си тръгна, после не се сдържах и започнах да снимам.
Въпрос: С цел изнудване?
Отговор: Не… не още. Просто като че ме подтикваше дяволът. После дежурех поред ту край четиринадесети апартамент, ту в Кунцево, исках да заловя американеца с друго маце и да дам после на Дина снимките, за да види как я мами приятелчето й. Но разбрах, че каквото и да правя, нищо няма да се получи. Един път, като дежурех в Кунцево, видях как полковникът брои долари. Тогава и си помислих, че от тази работа може да паднат пари.
Въпрос: Кога беше това? На коя дата?
Отговор: Не много отдавна. В началото на ноември.
Въпрос: Колко пъти снимахте в Кунцево и в четиринадесети апартамент?
Отговор: В Кунцево два пъти, а в четиринайсети — три. И един път в апартамента, където работят момичетата от „Еделвайс“. Исках да снимам там жените на босовете. От тях можеше да падне зелено! Но сега вече всичко свърши, нали?