Момиче за шпионина

Е, това вече е съвсем друга работа! Къде изчезнаха лепнатите на лицето му дружелюбност и усмивки? Бодящ поглед, проблясващ като стомана, сякаш от очите му изскочиха остриетата на дълги кинжали.

— Струва ми се, че не съм ви разказвал за роднинските си връзки.

— За тях между другото ми доложи заместник-генералният прокурор. Казвам ви го просто за сведение.

— Ако смятате, че това ми дава възможност да правя каквото си искам, то грешите. По-скоро обратното — трябва да бъда безупречен, особено в такива деликатни неща. Та той не ми е баща, а тъст!

Вдигнах ръце, сякаш се предавам.

— За бога, Юрий Владимирович! Убедихте ме и повече няма да се връщаме към този въпрос. Разкажете ми какво стана в Чеченската република? Конфликт ли възникна при вас? С кого се скарахте? За какво?

— С Михаил Угадуев — съветника на Дудаев.

— Доколкото си спомням, вие сте били там под егидата на Министерството на външните работи.

— Да, като официално лице, съпровождащо американски конгресмен. Но визитата беше неофициална, вече ви казах. Мисля, че Керуд беше изпратен, за да опипа почвата в Чечня, доколко сериозен е зараждащият се конфликт, какви са перспективите за развитието му. Възможно е на базата на неговия доклад кабинетът на американския президент да е планирал какво отношение да си изработи…

— Разбрах. Макар визитата да е била неофициална, беше ли лоялно отношението към вас?

— Общо взето, да. С американеца, разбира се, се държаха по-добре, клепаха Русия от все сърце. Мен ме гледаха под вежди, подозираха, че може би съм шпионин.

Андриевски тъжно се усмихна.

— Какво се случи между вас и Угадуев?

— Не с мен — между Керуд и Угадуев — сметна за нужно да уточни Андриевски. — Това, което става там, прави потискащо впечатление даже на нас, закалените от родния бардак. Керуд след неговата демокрация изпадна в ужас. И се хвърли да прави това, за което никой не го беше упълномощил.

— Тоест?

— Ами май се почувства като мисионер, който носи мир на туземците. Започна да уговаря дудаевците да преговарят с Москва, при това толкова активно, че чеченците почти побесняха. А с Угадуев се скараха, след като Керуд изтърси, че Дудаев няма право да размахва като щит ислямския фактор, след като някога е бомбардирал афганистанските кишлаци. Тогава Угадуев заяви, че американецът е персона нон грата в Чечня и ако не се разкара до три часа, безопасността му не се гарантира. А командосите им стоят наоколо и тракат затворите на автоматите. Естествено, наложи се да се махаме.

— Може и да греша, но защо тогава е трябвало да стрелят? Керуд е изпълнил заповедта на този… Угадуев. Или нещо премълчавате, Юрий Владимирович?

Андриевски изохка от досада:

— Вие пак си знаете вашето! Де да знаех! И ние се занимаваме с този случай, наистина малко от по-друг ъгъл. Възможно е Керуд да е вършел и нещо встрани от преките си задачи. Аз нямах задача да следя американеца по пълната програма. Възможно е да не знам за някои негови контакти.