Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Евгения Германовна разказа на Грязнов как е влязъл в самотния й старчески живот младият, нервен фотограф-художник. За разлика от Кунцево, където Федулкин се оплаквал на пияницата хазаин от злата си жена, в прашната обител на старицата той плещел колко е трудно на прилежния студент да живее в съвременното общежитие, превърнато в гигантски базар, кръчма и публичен дом едновременно. Серьога проникновено твърдял пред старицата колко му харесва тишината на вътрешния двор и изгледът от прозореца.
— … Той даже за изпитите се подготвя при мен! — гордо съобщи Евгения Германовна. — Понякога дори печата някои свои творби.
— Как печата? — попита Грязнов, защото реши, че става дума за отпечатване на снимки, а при беглия оглед на жилището не откри никакви признаци за подобна техника.
— Как ли! — удивено вдигна оределите си вежди старицата. — На пишеща машина естествено.
— Вие имате ли машина?
— Да, „Ремингтон“. Моят баща някога започнал кариерата си като репортер във вестник „Гудок“.
— Може ли да я видя?
Евгения Германовна изгледа Слава с презрително съчувствие. Според нейните разбирания човек, който никога не е виждал пишеща машина, беше някакво изкопаемо.
— Моля ви се! Тя е в хола.
Грязнов влезе в полутъмната стая с обемисти разностилни мебели. На някакъв тъмнорижав скрин стоеше висока, но компактна пишеща машина, покрита с цветна салфетка.
— Евгения Германовна, може ли да ви помоля за един лист?
Слава махна салфетката и опипа хладните метални клавиши.
Евгения Германовна докуца в своя така наречен хол, извади от някакво чекмедже тънка ученическа тетрадка и я подаде на Слава.
— Нима умеете да пишете на машина?
— Малко.
Грязнов вкара лист от тетрадката в машината и достатъчно бързо начатка кратък текст:
„Проверка на шрифта на пишеща машина «Ремингтон», принадлежаща на гражданката Е. Г. Майер, за идентификация с писмата, които фотографът изнудвач е изпращал на гражданките Скворцова и Ткачова.
Проверил: майор Грязнов“.
3.
В 19,45 на вратата се позвъни.
Евгения Германовна въпросително погледна към Слава.
Той заповяда тихо:
— Отворете. Ще кажете, че съм ваш племенник, става ли?
Старицата, доволна, че в заника на живота й се е паднало такова романтично приключение, кимна и заситни към входната врата.
— Как сте със здравето, Евгения Германовна? — попита още от прага Федулкин.
— Ох, какво ти здраве, Серьоженка!
Слава още не виждаше Федулкин, но си отбеляза, че гласът му е никакъв, не точно писклив или гъгнещ, ами такъв, сякаш му бяха изтръгнали гръбнака.
После той се появи — дългунест и хилав младеж с малки очички и тесен, леко крив нос. Черепните му кости бяха дребни и затова слабото му лице напомняше муцуна на плъх. Единственото, с което можеше да се гордее Федулкин, бяха тъмнокестенявите му коси. Той и се гордееше с тях, след като ги беше пуснал до раменете си.
— Запознайте се — гугукаше зад тесния гръб на Федулкин Евгения Германовна. — Това е племенникът ми Слава, а това е моят квартирант Серьожа.
Грязнов протегна ръка и измърмори с грубоватото равнодушие на пийнал пролетарий:
— Здравей, квартиранте!
Федулкин се усмихна, макар че в очите му блеснаха жълтите искрички на съмнението, и също подаде ръка.
Слава я стисна в своята здрава лапа, усети по пръстите на Федулкин хладна влага и с мъка се удържа да не смачка тази хлъзгава длан, докато изпукат ставите й.
— Сядай! — покани той фотографа. — Да ударим по едно църковно винце за запознанството. Жалко, че мойта леля се бои от водката като дявол от тамян. Иначе можехме да цапнем по една…
— Не, не, благодаря. Аз въобще не пия — дърпаше се Федулкин.
— И бъркаш! Водката помага при запек.
Федулкин, без да спира да се усмихва лекичко, изгледа подозрително Грязнов — дали не се присмива, после внимателно измъкна пръстите си и се прибра в стаята си. Пътем грижливо се поинтересува дали няма да пречи на хазайката с присъствието си, след като в къщата е дошъл роднина. Но старицата го успокои и каза, че племенникът ще си нощува вкъщи.