Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Това е мило от твоя страна — казах машинално. — Но не знам дали някога ще имам повод да нападам с оръжие за близка стрелба.
— Нападаме както се наложи — отвърна тя. — Сега. Да вземем другите и да вървим в града. Всъщност отиваме в магазина на Грант.
Опитах се да сдържа ахването си. В града имаше много магазини, които продаваха дрехи и оборудване, но разбира се, Айана щеше да отиде само на едно определено място, за да купи облекло и припаси, необходими за живота в граничните райони. И макар че Грант беше предизвикал такъв хаос в живота ми, една предателска частица от мен искаше да го зърне. В съчетание с излизане в компанията на най-добрите ми приятелки денят внезапно стана по-интересен.
Всъщност никога не бях влизала в „Уинслоу & Елиът“. По лавици и куки имаше всевъзможни припаси, всичко от тежко миньорско и фермерско оборудване до закачалки с облекло и конска впрегатна сбруя. Грант работеше зад тезгяха, помагайки на многобройните клиенти на магазина, но нито веднъж не ме удостои дори с бегъл поглед. Въпреки това беше съвсем наясно, че сме влезли, и дори поздрави кратко Айана на баланкуански. Кимна за по-здрав и на Тамзин и Аделейд. Но не и на мен. Повишеното ми настроение се развали.
— Хей, помниш ли Грант Елиът от кораба? — прошепна ми Аделейд. — Работи тук.
— Кой?
Отдръпнах се възможно най-далече от него и се престорих, че разглеждам с огромен интерес някакви груби платове. Тамзин разглеждаше заедно с мен, докато Грант се освободи и можеше да помогне на Аделейд. Останах където си бях, и напразно се опитвах да не им обръщам внимание, докато говореха в отсрещния край на помещението. Той звучеше толкова любезно в ролята си на услужлив собственик на магазин и се обезпокоих от факта, че не можех да преценя дали кавгата ни наистина не го беше смутила, или просто прикриваше чувствата си с поредната маска.
Когато излязохме от магазина, Айана пъхна в ръката ми малко парче хартия, докато Аделейд и Тамзин си бъбреха.
— Какво е това?
— Грант ми го даде в магазина. — Тя поклати глава, явно недоволна. — Може би все пак не си отстранена.
Стисках го в ръка, докато се прибрахме: сърцето ми биеше бясно през цялото време. Бележка за мен. Бележка от Грант. До този момент не си бях давала сметка точно колко отчаяно се нуждаех от нещо, което да запълни онази пропаст между нас. Може би дори да прехвърли мост през нея. Какво имаше да ми казва? Дали всъщност просто проследяваше някоя останала част от случая? Или се опитваше да сключи мир? В мен започна да разцъфва надежда.
Накрая разгънах листа в стаята си, като седнах на леглото си, и го скрих зад една книга, за да не го забележат Тамзин и Аделейд. Крехката ми надежда едва не рухна, когато видях, че почеркът не беше на Грант, докато осъзнах…
Че беше този на Лонзо.
25
Трескаво разтворих листа върху страниците на книгата. Подобно на мен, Лонзо бе използвал стария шифър на баща ни.
Мира,
Нямаш представа колко съм щастлив да науча, че си жива и здрава от тази страна на океана. Нощ след нощ се тревожех какво става с теб в гетата на Осфро, а сега открих, че ще бъдеш господарка на богато домакинство! Признавам, трудно ти е да си те представя да се установиш като скротна и кротка съпруга. Нещо обаче ти подсказва, че всъщност няма да си чак толкова скротна, затова се надявам да си избрала мъж, който цени буйната ти природа. И моля те, недей да пилееш парите му по тен. Остава ми да изплатя шейсет златни монети за освобождаване от договора си и ще ги изплатя сам след година. Включих се доброволно в една бригада, която работи по укрепването на дигите и по пресушаването в някои от по-блатистите земи. Работата е опасна, но парите са добри и далеч повече, отколкото бих изкарал, като върша обикновен плантаторски труд. Аз съм един от най-силните мъже тук, а на тях точно това им трябва. Продължавай да ми пишеш за новия си живот, а аз ще дойда при теб, щом се освободя.
С обич, Лонзо
Радвах се, че и двете ми съквартирантки бяха заети със собствените си задачи, защото изражението ми вероятно изглеждаше призрачно. Запозната бях с усилията за опитомяване на блатистите области долу в неприсъединените територии на Осфрид. Всъщност знаех много по въпроса. Веднъж бях танцувала с мъж, чийто братовчед беше земемер, и през повечето време, докато танцувахме, той ми изнасяше урок по инженерство. Пресушаването наистина беше опасна работа. Изключително опасна. Често загиваха хора — както при злополуки, така и от болести.