Републиката на крадците [bg]

Запознанствата и любезностите продължиха.

— А кой е оня мъж там? — попита Локи, като отпи от втората си остершалинска ракия с вода. — Човекът със смешната шапчица?

— Господинът с оная шапка-шляпка? Дявол го взел… В момента не се сещам за името му. — Никорос отпи на воля от виното, като че ли това можеше да му помогне; но евентуалното получаване на някаква помощ не ставаше мигновено.

— Съжалявам. Но поне познавам онзи приятел, който е до него. Той е един от областните организатори. Първосин Чолмонд. Непрекъснато говори, че пише книга.

— Каква по-точно? — попита Джийн.

— Историческа. Величествено историческо проучване на град Картейн.

— Дано боговете го дарят с пътно произшествие с файтон и той се парализира — каза Джийн.

— Симпатизирам на идеята. Повечето историци според мен генерират досада — каза Никорос. — Но той се кълне, че книгата му не е такава. Въпреки всичко…

Ако Никорос каза още нещо, то потъна в изригналия шум. Първосин се беше качил на един от балконите и махаше оттам с желанието нещо като ред да се възцари сред тълпата, която до този момент беше погълнала голяма част от собственото си тегло в алкохол.

— Добър вечер, добър вечер, добър вечер! — извика Епиталус.

— Добър вечер! — Подир което, сякаш някой от присъстващите можеше да остане в неведение относно това какъв ден и кое време е, той отново извика: — Добър вечер!

От струнния квинтет престанаха да се разнасят бръмчене и звук от дърпане на струни, а общият фон се сведе до пиянско мърморене.

— Добре дошли, скъпи съмишленици и привърженици, верни приятели на Седемдесет и деветия сезон на избори в Република Картейн! Моля ви да отделите време, за да изразите своето съжаление, че са останали твърде малко от нас, спомнящи си първите…

През тълпата премина добродушен смях.

— Дори онези от вас с жълто около устата сигурно си спомнят героичните усилия през последните пет години, когато въпреки ожесточената опозиция ние запазихме нашето влиятелно мнозинство с девет места в Консейла!

Известно време в залата отекваха странни хрипливи възгласи. Локи присви очи. Влиятелно мнозинство ли? Да не би да пропускаше нещо от картейнските шеги или пък картейнци наистина не бяха в състояние да си признават загубите?

— Затова несъмнено тежестта да защитават старите си постижения, сериозно потиска нашите врагове и ще ги направи извънредно уязвими за онова, което им се готви този път!

В отговор на тези думи хората изреваха с цяло гърло; прозвънтяха чаши, чуха се ръкопляскания, както и звукът, издаден от поне един смотан гуляйджия, пострадал от въздействието на безплатния алкохол. За щастие, дрънканицата от балкона беше прекъсната от тълпа мекушави гости, потънали достатъчно дълбоко в чашите си, за да не ги обижда внезапното пристигане на този човек; келнерите дискретно отведоха нещастника, а Епиталус продължи.

— Мога ли тогава да ви помоля да вдигнете чаша в чест на нашата скъпа опозиция, за свръхсамоуверените младежи и девойки в този град? Е, какво да им пожелаем? Да се объркат? Да станат безсилни?