Драконите на изчезналата луна [bg]

— Знам — отговори Мина. — Точно това исках.

— Тя ще те убие! — възкликна минотавърът. — Ще избие всички ни. Познавам този противен дракон. Никой не може да се изправи срещу й. Даже драконите от собствения й вид се боят от нея.

— Гледай, Галдар — отвърна меко момичето.

Галдар неохотно обърна очи към купчината черепи, която бе почти готова. В този момент на върха й поставяха последния малък череп от бял дракон. Мъртвите се побавиха за момент, сякаш се възхищаваха на изкусния си труд. Сетне от склоновете на планината подухна вледеняващ вятър, разкъса мъглата от души на тънки ивици и ги отнесе напълно.

Очите на избитите дракони започнаха да блестят от празните си кухини. Галдар имаше чувството, че чува гласове, стотици гласове, които се издигнаха във величествен пеан. Над тотема се оформи нечий сенчест силует и скъпернически се уви около него. Постепенно сянката стана по-ясно различима. Разноцветни люспи блестяха на светлината на свещите. Около основата на тотема се бе увила огромна опашка, а малко по-нагоре се виждаше тялото на чудовищен дракон. Тялото завършваше с пет глави.

По някакъв начин обаче драконът бе лишен от вещественост. Петте му глави всяваха ужас, но в действителност не бяха истински глави, не по-истински от черепите на умрелите дракони, над които се рееха. Очите на мъртвите дракони засияха по-ярко. Светлината им бе почти заслепяваща и внезапно се устреми право към небесата.

Светлината от тотема разсече небето и там, вгледано надолу, имаше едно-единствено око. Окото на богинята.

Бяло и втренчено, окото се взираше надолу към тях, без да мига.

Тялото на петглавия дракон стана по-ясно различимо, придоби по-голяма вещественост и сила.

— Могъществото на тотема подхранва Единия бог така, както някога даваше сили на Малис — обясни Мина. — С всеки изминал миг Единият бог се приближава до този свят, за да обедини смъртни и безсмъртни. В Нощта на фестивала на Новото око Единият бог ще се превърне в мистерия — ще приеме едновременно смъртна форма и заедно с това ще я надари с безсмъртие. От този момент нататък тя ще владее над всичко, което е в небесата и под тях. Ще владее над живите и мъртвите. Победата й ще бъде затвърдена, а триумфът й завършен.

Ще приеме смъртна форма. Чак сега Галдар си даде сметка защо бяха принудени да влачат след себе си тялото на Златна Луна през цял Ансалон — да го прекарват през планини и да го спускат в долини.

Последното отмъщение на Такхизис. Богинята щеше да пристъпи в тялото на онази, която бе прекарала целия си живот в борба с нея, и щеше да използва това тяло, за да прелъстява, поробва и улавя в капан доверчивите, невинните и простодушните.