Детето на нощта [bg]

- Незнаен! - изрева Хирад. - Не!

Втурна се към конника, който повали неговия приятел. Пет крачки и скок, дал му идеалната възможност да удари. Дордо- верецът тъкмо караше коня да завие и откри цялото си тяло. Варваринът още беше във въздуха, когато замахна наляво и от­сече главата на врага. Тялото се килна назад, кръвта шурна към подгизналото от вода небе.

Без да го е еня накъде ще препусне конят, Хирад побърза да застане над тялото на Незнайния. Не смееше да погледне надо­лу от ужас, че огромният мъжага е мъртъв. Веднъж вече му стигаше, нямаше да понесе тази гледка втори път.

- Аеб! - крещеше той. - На помощ!

Те не чакаха повторен зов. Половината напираха напред, дру­гите сдържаха атаката откъм тила. Оръжията им цепеха въз­духа, брадвите разсичаха конска плът и кости, мечовете отб­лъскваха отчаяни удари и хвърляха ездачи на земята.

Неколцина дордоверци пришпориха конете си към Хирад с надеждата лесно да се разправят с него, защото защитаваше ра­нен. Първият загуби левия си крак, след като Хирад се гмурна под бясно стоварения отгоре меч, вторият се свлече заедно с уби­тия си кон. А после наоколо имаше само Закрилници, обгради­ха Незнайния с непробиваем кръг от стомана.

- Илкар, виж как е! - призова Хирад, отблъсна острието на противник, хвана го за китката с лявата си ръка, дръпна го до­лу и брадвата на Аеб го изкорми.

- Точно зад тебе съм... - чу гласа на елфа. - Жив е, но не е добре. Нуждая се от Дензър. И то скоро.

- Остави това на мен. - Изведнъж Хирад отново кипеше от сили. - Аеб, трябва да ги разбием още сега. И онези отпред, и другите отзад.

- Да, разбирам. С теб сме.

Хирад се обърна - дордоверците се събираха за поредното на­падение . Двайсетина трупа се вляха по кея, още по-голямо пре­пятствие образуваха нападалите мъртви коне. Нямаше да пре­пуснат в плътен строй и Хирад реши да се възползва от това.

Закрилниците чакаха в редица, застинали неподвижно. Мал­цина от тях бяха пострадали, но той не искаше и те да дават още жертви. Не биваше да се бавят.

- Хайде! - изкрещя и лудешки затича към дордоверските конници.

Чуваше тежките, но уверени стъпки на Закрилниците. Ня­кой кавалерист извика тревожно, конницата се раздвижи, но ездачите се бореха с животните, които не искаха да тръгнат сре­щу маскираните убийци, водени от варварина. Навеждаха гла­ви и страхливо душеха кръвта на мъртвите и умиращите, а ко­питата им не намираха сигурна опора по осеяните с трупове хлъзгави камъни.

Хирад ги доближаваше стремително. Насочи се право сре­щу един конник и го видя да вдига меча. Прескочи паднал кон, който още потръпваше, и рязко се превъртя наляво, за да се озове приклекнал зад противника. Намушка го в бъбреците още преди онзи да обърне коня към него.

Завъртя се на пети и видя Закрилниците да вилнеят неудър­жимо и безмилостно. Струпваха се по двама или трима около поредния враг, нападаха заедно и конникът нямаше къде да из­бяга от тях, нито пък имаше поне нищожен шанс да опази жи­вота си.