![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Торвалдсен се интересуваше от историята само дотолкова, доколкото тя имаше връзка с издирването на Ашби. Професор Мурад му беше разказал какво е успял да дешифрира. То със сигурност беше известно и на Ашби, тъй като Каролайн Дод беше не по-малко опитен експерт.
Мъглата се превърна в ситен дъждец.
— Какво ще правим? — попита Меган. — Базиликата е затворена.
Къде се губи Мурад? Още преди час се беше обадил, че тръгва насам.
Торвалдсен посегна към телефона си, но в същия момент той звънна. Вместо името на Мурад върху дисплея се изписа името на Котън Малоун. Той натисна бутона за връзка.
— Искам да ме изслушаш, Хенрик — рече Малоун.
— Защо трябва да го правя?
— Защото се опитвам да ти помогна.
— Правиш го по доста странен начин. Като предаваш книгата на Стефани, ти всъщност помагаш на Ашби.
— Знаеш, че не е така.
— Не, не знам.
Изрече тези думи на висок глас, стряскайки Меган. Направи върховни усилия да запази спокойствие.
— Знам, че й даде онази книга, а после се качи на корабчето с Ашби, за да изпълниш задачата на бившата си шефка. Това нямаше нищо общо с мен, Котън!
— Хенрик, позволи ни да си свършим работата.
— Мислех те за приятел, Котън. Дори нещо повече — за най-добрия ми приятел. Винаги съм бил на твоя страна, винаги съм бил готов да ти помогна. Чувствах се задължен… — Гласът му пресекна от наплива на емоциите. — Заради Кай. Ти беше там и спря убийците му. Възхищавах се от теб, уважавах те. Преди две години дойдох в Атланта, за да ти благодаря, и бях сигурен, че съм намерил добър приятел… Но ти не постъпи като приятел, а ме предаде.
— Постъпих така, както трябваше.
Торвалдсен не искаше да слуша оправдания.
— Имаш ли да ми кажеш нещо друго? — рязко попита той.
— Мурад няма да дойде.
Датчанинът посърна от новия удар.
— Налага се да откриеш сам онова, което търсиш в „Сен Дьони“ — добави Малоун.
— Сбогом, Котън — успя да се овладее датчанинът. — Това беше последният ни разговор.
Линията прекъсна.
Малоун затвори очи. Това беше последният ни разговор. Хладните думи на приятеля му го пронизаха като нож. Човек като Хенрик Торвалдсен никога не говореше празни приказки. А той току-що беше изгубил верен приятел.
Стефани мълчаливо го наблюдаваше от съседната седалка. Отдалечаваха се от „Нотър Дам“ към Гар дю Hop, следвайки току-що получените инструкции на Лайън. Ситни дъждовни капчици покриваха предното стъкло.
— Ще му мине — обади се тя. — Сега не е време да щадим чувствата му. Знаеш какви са правилата. Задачата трябва да бъде изпълнена.
— Той ми е приятел — поклати глава Малоун. — Освен това мразя правилата.
— В момента му помагаш.
— Но той вижда нещата по друг начин.
Дъждът увеличи уличните задръствания. Очите му машинално опипваха балконите и фасадите на околните сгради, които чезнеха нагоре в сивото небе. Минаха покрай няколко антикварни книжарници с отрупани с книги и плакати витрини. Това го накара да помисли за собствения си бизнес. Същият, който беше купил от Торвалдсен. Неговият хазяин, а после и близък приятел. Спомни си за редовните им срещи в четвъртък вечер в Копенхаген, за многобройните си посещения в Кристиангаде, за авантюрите, които бяха преживели. Бяха прекарали много време заедно.
— Сам ще има май твърде много работа — промърмори той.
Дългата колона от таксита беше доказателство, че наближават гарата. Лайън ги беше инструктирал да се обадят в момента, в който се приближат към нея. Стефани извади телефона си и набра номера.
Сам излезе от станцията на метрото и закрачи, криейки се от дъжда под козирките на сградите. Целта му беше площад „Жан Жорес“. Вляво се виждаше базиликата „Сен Дьони“, чиято средновековна естетическа хармония бе нарушена от липсата на втора камбанария. Той беше избрал метрото, за да избегне оживения трафик на празничния следобед. Очите му пробягаха по пустия площад, опитвайки се да открият Торвалдсен. Жълтеникавата светлина на уличните лампи се отразяваше в мокрия паваж.
Дали е влязъл в църквата?
Потърси информация от млада двойка, която бързаше към станцията на метрото. От нея научи, че базиликата е затворена за ремонт още от лятото. Доказателство за това беше скелето, опасващо фасадата й.
Миг по-късно зърна Торвалдсен и Меган, които стояха близо до фургон на шейсет метра от него, и забърза към тях.
Вдигнал яката на палтото си, Ашби крачеше по безлюдната улица редом с Каролайн и Лайън. Над града се спускаше сивото наметало на дъждовните облаци. Дотук бяха стигнали с помощта на моторницата, която ги стовари на малък бетонен кей под магистралата непосредствено след завоя на Сена. Бяха на няколко пресечки от базиликата „Сен Дьони“. Студеният дъжд се усилваше.