![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Дървените скамейки от двете страни на централната пътека бяха запълнени от посетители. Въздухът беше хладен въпреки включеното отопление. Повечето хора бяха с палта. Мнозина носеха раници, чанти и пазарски торбички. Това означаваше, че задачата му да открие евентуална бомба или друго оръжие става хилядократно по-трудна.
Той се плъзна с небрежна крачка встрани от тълпата. Вътрешността на храма беше изпълнена с многобройни, потънали в сянка ниши. Освен че поддържаха покрива, високите колони предлагаха удобно прикритие за евентуалния атентатор.
Малоун стискаше пистолета в джоба си, готов за мигновена реакция. Но срещу какво? Телефонът му започна да вибрира. Той се оттегли зад близката колона и го включи.
— Тук службата свърши и хората се разотиват — съобщи Стефани.
Отново го обзе чувството, което го стисна за гърлото още с влизането в храма.
— Тръгвай насам — прошепна в отговор той.
Ашби се насочи към главния олтар. Бяха проникнали през една от страничните врати на базиликата, в непосредствена близост до вътрешното стълбище, което започваше от криптата и свършваше над олтара. Централното пространство беше запълнено с дълги редици дървени столове, стигащи чак до главния вход. Северната стена беше заета от огромен прозорец розетка, потъмнял от настъпващия здрач. Между местата за богомолците и стените бяха разположени многобройни саркофази, облицовани с мраморни плочи. Паметниците и статуите описваха почти пълен кръг около нефа.
— Желанието на Наполеон е било съкровището да стигне до сина му — започна с треперещ глас Каролайн. — То било скрито много добре, за да е достъпно единствено за хората, които императорът е избрал.
— Така би постъпил всеки човек с голяма власт — кимна Лайън.
Дъждовните капки звучно барабаняха по медния покрив.
— След петгодишно изгнание той разбрал, че умира и никога няма да се върне във Франция — продължи младата жена. — Затова направил опит да съобщи местонахождението на сина си.
— Чрез книгата, която онази американка ти предаде в Лондон? — попита Лайън, обръщайки се към Ашби.
Той кимна.
— Нали я беше получил от Ларок? — изненадано вдигна глава Каролайн.
— Излъгал те е — сухо поясни Лайън. — Но това вече няма значение. С какво е толкова важна тази книга?
— В нея има закодирано послание.
Предлага информацията си твърде бързо, помисли си Ашби, но нямаше как да я спре.
— Мисля, че успях да дешифрирам последното послание на Наполеон — добави Каролайн.
— Разкажи ми — рече Лайън.
Сам видя как Торвалдсен обърна гръб на Меган, а тя изскочи под дъжда и се затича към мястото, на което беше заел позиция — под една от носещите колони на външната стена. Притисна гръб към влажния камък и зачака. Нервите му бяха толкова опънати, че изобщо не усещаше студа.
Меган изскочи иззад ъгъла.
— Къде си тръгнала? — тихо попита той.
Тя ахна от изненада.
— По дяволите, Сам! Уплаши ме до смърт.
— Какво става?
— Приятелят ти се готви да направи голяма глупост!
Той беше на същото мнение.
— Какво беше онова тракане?
— Ашби разби портала в компанията на още двама души.
Сам пожела да научи повече за придружителите на англичанина. Не познаваше описаната от Меган жена, но мъжът явно бе онзи от туристическото корабче. Питър Лайън. Трябваше незабавно да се свърже със Стефани. Бръкна в джоба си за телефона.
— В тези машинки са монтирани проследяващи устройства — посочи апаратчето Меган. — Вероятно вече знаят къде се намираш.
Едва ли, помисли си той. Стефани и Малоун са заети с новите машинации на Лайън, докато той самият беше изпратен да се грижи за Торвалдсен, а не да се изправи срещу издирван терорист.
Пътуването дотук му беше отнело двайсет минути с метро. Значи се намираше далеч от центъра на Париж, в някакво почти безлюдно и удавено от дъжда предградие.
Това беше проблемът, с който трябваше да се справи. Сам, никога не забравяй, че глупостта може да те убие. Норстръм, Бог да го благослови, беше прав. Но Хенрик се нуждаеше от помощта му.
Сам пусна телефона обратно в джоба си.
— Нали не си намислил да влизаш вътре? — сякаш отгатна мислите му Меган.
— Трябва — поклати глава той, въпреки че осъзна колко глупаво звучи тази дума.
— Значи отново ще повториш онова, което направи на Айфеловата кула? — втренчено го погледна тя. — Качи се горе въпреки опасността да загинеш с всички останали?