Парижка вендета [bg]

— Но аз искам да ви предложа друга информация — добави южноафриканецът. — Този път съвсем конкретна, без неясноти. Става въпрос за условието, което поставиха френските фанатици, изразили желание да поемат вината за тази бъркотия. Условие, за което изобщо не съм споменавал пред лорд Ашби. Те са сепаратисти, борят се срещу несправедливото отношение на държавата към тях. Ненавиждат многобройните ограничения, които възприемат като расистки. Омръзнало им е да протестират. Според тях това е довело до още по-големи репресии — например затварянето на няколко джамии в Париж през последните години. Срещу помощта, която ми оказаха за „Инвалидите“, тези хора искат да отправят едно много по-категорично послание. Предстои самоубийствен бомбен атентат — добави Лайън.

По гърба на Малоун полазиха ледени тръпки.

— Ще стане по време на коледната литургия в една от парижките църкви. Според тях ще бъде подходящ отговор на всекидневното затваряне на някой от техните храмове.

В Париж имаше буквално стотици църкви.

— Това звучи несериозно, особено след трите ви поредни провала — отбеляза Стефани.

— Разбирам какво искате да кажете, но тук става въпрос за реална заплаха. Полицията няма как да я предотврати. Можете да го направите само вие.

— Глупости! Просто се опитвате да спечелите време.

— Естествено. Но готова ли сте да рискувате, като приемате думите ми за лъжа?

По очите й пролича, че мисли точно като Малоун.

Просто нямаме друг избор.

— Къде? — кратко попита тя.

— Не е толкова лесно — засмя се Лайън. — Ще трябва малко да половувате. Една претъпкана с хора църква разчита на помощта ви. Разполагате ли с наземен транспорт?

— Да.

— Скоро пак ще ви се обадя.

Линията прекъсна. По лицето на Стефани пробяга тревога, която бързо отстъпи място на увереността. Двайсет и пет години в разузнаването все пак си бяха предимство.

— Тръгвай след Хенрик — обърна се към Сам тя.

Професор Мурад вече ги беше осведомил, че Торвалдсен ще се насочи към базиликата „Сен Дьони“.

— Опитай се да го удържиш, докато пристигнем.

— Как?

— Не знам. Измисли нещо.

— Слушам, госпожо.

Малоун се усмихна на сарказма в гласа му.

— И аз й отговарях по този начин, когато ми подрязваше крилцата — подхвърли той. — Но ти можеш да се справиш с него. Просто го дръж изкъсо.

— Лесно е да се каже — поклати глава младият мъж.

— Той те харесва — сложи ръка на рамото му Малоун. — В момента си има неприятности и ти трябва да му помогнеш.