Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Какво означава това, за бога?
Паоло Амбрози чакаше обаждането й, готов за действие. Но преди да умре, Греъм Ашби трябваше да отговори на много въпроси. Най-вече за мащабите на предателството си, което щеше да й позволи да направи оценка на щетите. Нещата се промениха. Самолетът, който заплашително връхлиташе към Айфеловата кула, продължаваше да бъде пред очите й. Освен това трябваше да помисли как да възстанови контрола над стотиците милиони евро на Парижкия клуб, които бяха депозирани в банката на Ашби. Днес беше празник и нищо не можеше да се направи. Проблемът щеше да бъде решен утре сутринта.
Беше се предоверила на Греъм Ашби. А какво да каже за онзи чудак Хенрик Торвалдсен, който я беше предупредил, че американците са в течение на нещата? Пълен провал ли беше това? Нима всичко бе поставено на карта? Ако са направили връзка с поведението на Ашби, няма ли да стигнат и до нея?
Стационарният телефон на масичката иззвъня. Малцина знаеха този номер. Само най-близките приятели и част от персонала. Плюс Ашби. Тя вдигна слушалката.
— Мадам Ларок, аз съм човекът, когото лорд Ашби нае за представлението тази сутрин.
Елиза запази мълчание.
— На ваше място и аз бих проявил предпазливост — добави гласът. — Обаждам се да ви уведомя, че държа лорд Ашби. Ние двамата имаме някои сметки за уреждане. След като това стане, възнамерявам да го убия. Бъдете сигурна, че задълженията ви към него ще бъдат уредени.
— Защо ми го казвате тогава?
— Защото бих желал да ви предложа услугите си в бъдеще. Наясно съм кой всъщност плаща сметката. Ашби е бил само ваш агент. Това е начинът, по който искам да ви поднеса извиненията си за днешния провал. Достатъчно е да ви кажа, че нашият британски приятел излъга и мен. Идеята му е била да убие вас и приятелите ви, а после да хвърли вината върху мен. За щастие никой не пострада.
Само физически, поклати глава тя.
— Не казвайте нищо, мадам. Но бъдете спокойна, защото проблемът ви ще бъде решен.
Телефонът онемя.
Ашби се вцепени от думите възнамерявам да го убия. Каролайн също ги чу и потръпна от ужас, но той се опита да я окуражи с поглед. Лайън изключи мобилния си телефон и се усмихна.
— Искаш да я разкараш от гърба си, нали? — подхвърли той. — Ето, разкарах я. Тя нищо не може да направи и прекрасно го знае.
— Подценяваш я — промърмори Ашби.
— Напротив, подцених теб. Но тази грешка няма да се повтори.
— Не е нужно да ни убивате! — обади се на пресекулки Каролайн.
— Зависи единствено от желанието ви за сътрудничество.
— А какво ще ти попречи да ни убиеш, след като получиш сътрудничеството ни? — попита Ашби.
Лайън приличаше на гросмайстор, който очаква хода на противника си и знае какъв ще бъде неговият.
— Абсолютно нищо — отговори той. — Но за ваше нещастие нямате никакъв друг избор.
Хенрик слезе от таксито и вдигна глава към самотната камбанария на базиликата „Сен Дьони“. Липсата на нейния близнак се отразяваше на цялата архитектура и църквата приличаше на инвалид, лишен от протеза.
— Другата камбанария е била опожарена през деветнайсети век, ударена от мълния — поясни Меган. — Така и не я възстановили.
По пътя насам му беше разказала всичко, което знаеше за това място, където векове наред са били погребвани френските крале. Построен през XII век, петдесет години преди „Нотър Дам“, този храм се беше превърнал в национална светиня и пръв представител на готическата архитектура. Голяма част от гробовете били унищожени по време на Френската революция, но повечето били възстановени и днес са собственост на държавата.
Строително скеле обвиваше две от външните стени на базиликата, а главният вход беше затворен от временна бариера, край която се виждаха два фургона.
— Май ремонтират нещо — отбеляза Торвалдсен.
— В този град вечно ремонтират нещо.
Той вдигна глава към небето. Слънцето се беше скрило зад стоманеносиви облаци, температурата падаше. Наближаваше буря.
Кварталът се намираше на десетина километра от Париж. Пресичаше го Сена и един изкуствен канал. Беше нещо като промишлена зона с много складове и производствени предприятия.
Започна да се спуска мъгла, павираният площад пред църквата бързо се опразваше.
— Времето се разваля — отбеляза Меган, оглеждайки се наоколо. — Това е работнически район, туристите рядко се отбиват тук. По тази причина „Сен Дьони“ не е толкова известна, но по мое мнение тя е по-интересна от „Нотър Дам“.