Парижка вендета [bg]

Ашби слушаше треперещия глас на Каролайн, която, преодолявайки страха, разказваше на Лайън какво беше открила.

— Римските цифри представляват скрито послание — извади лист хартия от джоба си тя. — Това е шифър, наречен „Възелът на маврите“. Корсиканците са го заимствали от арабските пирати, които опустошавали бреговете на острова.

Лайън дръпна листа от ръцете й.

— Обикновено цифрите указват страница, ред и дума от някакъв документ — поясни Каролайн. — Изпращачът и получателят разполагат с един и същи текст. Дешифрирането на посланието от някой друг е почти невъзможно, защото само те двамата знаят заглавието на книгата, която използват.

— Но ти си успяла — отбеляза Лайън.

— Наполеон изпратил цифрите на сина си през 1821 година. Тогава момчето било едва десетгодишно. Императорът му завещал четиристотин книги от личната си библиотека, като само една от тях е спомената със заглавието си. Но момчето трябвало да ги получи чак след като навърши шестнайсет. Шифърът е малко странен, защото съдържа само две групи цифри. Това означава, че те сочат единствено страница и ред. За да го разкодира момчето — или по-скоро майка му, на която фактически пише Наполеон, — трябвало да знае заглавието на използвания текст. Той не може да бъде от самото завещание, защото майка и син не знаели за съществуването му. По онова време Наполеон бил все още жив.

Каролайн продължаваше да трепери от страх, но Ашби не се намеси.

— След доста размисъл стигнах до заключението, че императорът е използвал универсален текст, който винаги е на разположение — продължи тя. — А после осъзнах, че той е оставил конкретен знак къде да се търси.

Лайън беше искрено впечатлен.

— Явно притежаваш аналитичен ум — заяви той.

Комплиментът не беше в състояние да потисне страховете й.

Ашби чуваше тези неща за пръв път и слушаше с не по-малък интерес.

— Библията — прошепна Каролайн. — Наполеон е използвал Библията.