Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Подминаха колонадата пред входа на Музея на изкуствата и историята. Лайън им направи знак да се скрият под козирката. Миг по-късно телефонът му иззвъня. Той го включи, послуша известно време и се разпореди:
— Тръгнете на север по булевард „Мажента“ и завийте на изток по булевард „Рошешоар“. Обадете се пак, когато стигнете до площад „Клиши“.
След тези думи изключи телефона.
Каролайн продължаваше да потръпва от ужас. Дали няма да се поддаде на паниката и да побегне, запита се Ашби. Би било глупаво, защото Лайън нямаше да се поколебае да я застреля независимо от желанието му да намери съкровището. Единственото разумно поведение беше изчакването с надеждата за някаква грешка от страна на похитителя. Ако такава не се случи, ще трябва да измисли нещо друго. Може би да предложи банка, чрез която да се перат пари и където не задават въпроси.
Но за това щеше да мисли, когато му дойде времето. В момента просто се надяваше, че Каролайн има отговор на въпросите, които щеше да й зададе Лайън.
68
Торвалдсен и Меган поеха по покритата с чакъл пътека покрай северната част на базиликата.
— От другата страна се намира някогашното абатство, което е построено доста по-късно от храма — поясни Меган. — Някъде през деветнайсети век, макар че някои негови части са по-стари. В момента е колеж. Именно то подхранва легендите, които се носят за това място. Една от тях гласи, че след като бил обезглавен на Монмартър, евангелистът Сен Дьони, първи епископ на Париж, просто станал и тръгнал, носейки главата си в ръце. Погребан е от една светица там, където е паднал. На мястото било построено абатството, което постепенно се превърнало в това чудовище… — Ръката й посочи базиликата.
Единствената мисъл на Торвалдсен беше как да проникнат във вътрешността на храма. Трите портала на северната фасада бяха залостени отвън с дебели метални пръти. Пред тях се появи полукръгла каменна пристройка с прозорци с витражи, която би трябвало да е вътрешната галерия. Дъждът продължаваше да вали. Трябваше им подслон.
— Нека погледнем какво има зад ъгъла — каза той.
Ашби гледаше базиликата с нескрито възхищение, смятайки я за истинско чудо на архитектурата и инженерната мисъл. В момента крачеха по посипана с чакъл пътека край южната стена. Бяха успели да проникнат вътре през отвор във временната ограда.
Лицето и косата му бяха мокри, ушите му пареха от студа. Слава богу, че беше облякъл дебело палто, а на ръцете си имаше кожени ръкавици. Каролайн също беше облечена подходящо за сезона, но русата й коса вече беше подгизнала от влага и залепнала за главата. От двете страни на пътеката бяха разхвърляни натрошени тухли и парчета мрамор. Зад строителния фургон близо до стената се виждаха части от скелето. Няколко крачки по-нататък започваха стъпалата към главния вход на базиликата, висок готически портал, чиито крила бяха блокирани от метални планки.
Лайън изтича нагоре и опита здравината на ключалките.
— Ще ни трябва онази голяма тръба ей там, сред боклуците — обърна се той.
— Възнамерявате да разбиете вратата? — учудено го погледна Ашби.
— А защо не? — отвърна Лайън.
Малоун погледна Стефани, която отново набираше номера на Ашби. Току-що бяха излезли на оживения площад „Клиши“.
— На юг по Рю Амстердам до „Сен Лазар“ — пропука в мембраната гласът на Лайън. — Църквата се намира точно срещу тази гара. Побързайте, защото всичко трябва да приключи в рамките на половин час. Не се обаждайте повече, защото няма да вдигна.
Шофьорът чу инструкциите и стъпи на газта. След по-малко от три минути видяха гарата „Сен Лазар“.
Срещу нея се издигаха фасадите на две църкви.
— Коя от тях? — попита Стефани.
Сам прекоси северния край на площада и последва Хенрик и Меган, които продължаваха да крачат под дъжда и скоро се скриха зад ъгъла, отстоящ на трийсетина метра от него. Тази част на базиликата беше закръглена и с многобройни извивки, съвсем различна от фасадата, която гледаше към площада.
Той намали крачка и предпазливо надникна зад ъгъла. Не искаше Торвалдсен да забележи присъствието му.
Видя ги почти веднага. Бяха намерили укритие под нещо като навес, който свързваше църквата със съседната постройка. Някъде отвъд тях се разнесе силен удар на метал в метал. Последваха го други, равни и ритмични.