Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Не ми стойте мирно, глупаци такива. След малко всяка къща наоколо ще прати стражите си да видят какво става!
Мъжете се размърдаха неуверено и той се огледа. Не можеше да направи нищо. Слугите и стражите от околните домове вече се бяха приближили към решетките на вратите, за да огледат групата войници. До слуха му долитаха тревожните им подвиквания.
— Добре. Да забравим за секретността. Взимайте мечовете и броните и ме следвайте към портата. Бързо! В сената ще полудеят, когато разберат, че в града е влязла войска.
Забравили несигурността си, войниците грабнаха екипировката си и я надянаха без излишно суетене. Това им отне само минута, след което Брут нареди на Кабера да преустанови броенето на колелата, продължило до момента без никакво спиране.
— А сега напред — изръмжа той с пламнало лице пред непрекъснато растящия брой зяпачи.
Тръгнаха с бойна стъпка към вратата в съвършени редици и за момент Брут забрави смущението си, като видя колко бързо и професионално се престрояват мъжете, вървящи след него. Бяха идеални за Първородните.
Когато Юлий му обясни как стоят нещата, Антонид побесня.
— Как смееш! — изрева той. — Ще се оплача пред сената. Тази къща е моя според правото на покупката и ще те видя мъртъв, преди да допусна да ми я откраднеш.
— Не съм откраднал нищо от никого. Не си имал право да предлагаш пари за нещо, което е било собственост на вуйчо ми — отвърна Юлий спокойно; всъщност се наслаждаваше на яростта на мъжа.
— Собственост на враг на държавата! Земите и богатството му бяха конфискувани. Собственост на предател! — извика Антонид.
Много му се искаше да се пресегне през решетките и да сграбчи безсрамния младеж за гърлото, но стражите до Юлий бяха изтеглили мечовете си, а неговите стражи бяха само двама. Помисли какво би могъл да намери Юлий в стаите вътре. Дали имаше някаква улика, свързана с дъщерята на Помпей? Струваше му се, че няма, но тази мисъл не му даваше мира и прибавяше към яда му и доста паника.
— Предател според думите на човека, който тръгна в атака против собствения си град? — отвърна Юлий и присви очи. — Следователно погрешно обявен за предател. Марий защитаваше сената от един човек, който сам искаше да се назначи за диктатор. Марий беше мъж на честта.
Антонид плю с отвращение и плюнката едва не попадна върху туниката на все още вързания вратар.
— Ето това мисля аз за неговата чест — изрева той и сграбчи решетката с две ръце.
Юлий махна на един от хората си и Антонид се принуди да я пусне.
— Да не си и помислил да пипнеш нещо, което притежавам — каза заплашително Юлий.
Антонид понечи да отговори, но внезапният тропот на легионерски сандали зад него го накара да замълчи. Обърна се да види идващите и по лицето му плъзна усмивка.
— Сега ще видиш, престъпнико. Сенатът е изпратил хора да възстановят реда. Ще накарам да те бичуват и да те изхвърлят на улицата, както ти си изхвърлил моите хора.
После се обърна към новодошлите.
— Този човек е нахлул в дома ми и е вързал слугите ми!
На устата му беше избила пяна.
— Е, изглежда симпатичен, нека да му го оставим — отвърна Брут.
В първите няколко секунди Антонид не разбра, после се вгледа в бронята на въоръжените мъже, застанали срещу него, и видя, че не носят никакви отличителни знаци.
Дръпна се бавно назад и изправи предизвикателно глава.
Брут се изсмя.
Антонид застана между собствените си двама стражи, които запристъпваха нервно от крак на крак, защото вече на всички беше ясно — в присъствието на толкова много потенциални врагове, — че те са негови хора.
— Сенатът ще ме чуе — изсъска Антонид.
— Кажи на господарите си да определят дата за изслушване. Ще защитя действията си в рамките на закона — отвърна Юлий и отключи портата, за да може Брут да въведе хората си.
Антонид го изгледа вбесено, после се обърна и се отдалечи, последван от двамата си стражи.
Юлий спря Брут, докато минаваше край него.
— Не е точно срещата, която предвиждах, Брут.
Приятелят му сви устни за миг, без да вдига очи към него.
— Но ги доведох, нали? Нямаш представа колко е трудно да вкараш въоръжени хора в този град. Денят, когато Марий въведе в Рим петдесет души в пълно въоръжение, отдавна отмина.
Кабера се присъедини към тях заедно с последните войници и каза весело:
— Стражите при градските порти ме взеха за преуспяващ търговец на вино.
Юлий и Брут не му обърнаха внимание, вгледани един в друг. Накрая Брут наведе глава.