Смъртта на царете [bg]

Много му се искаше да се пресегне през решетките и да сграбчи безсрамния младеж за гърлото, но стражите до Юлий бяха изтеглили мечовете си, а неговите стражи бяха само двама. Помисли какво би могъл да намери Юлий в стаите вътре. Дали имаше някаква улика, свързана с дъщерята на Помпей? Струваше му се, че няма, но тази мисъл не му даваше мира и прибавяше към яда му и доста паника.

— Предател според думите на човека, който тръгна в атака против собствения си град? — отвърна Юлий и присви очи. — Следователно погрешно обявен за предател. Марий защитаваше сената от един човек, който сам искаше да се назначи за диктатор. Марий беше мъж на честта.

Антонид плю с отвращение и плюнката едва не попадна върху туниката на все още вързания вратар.

— Ето това мисля аз за неговата чест — изрева той и сграбчи решетката с две ръце.

Юлий махна на един от хората си и Антонид се принуди да я пусне.

— Да не си и помислил да пипнеш нещо, което притежавам — каза заплашително Юлий.

Антонид понечи да отговори, но внезапният тропот на легионерски сандали зад него го накара да замълчи. Обърна се да види идващите и по лицето му плъзна усмивка.

— Сега ще видиш, престъпнико. Сенатът е изпратил хора да възстановят реда. Ще накарам да те бичуват и да те изхвърлят на улицата, както ти си изхвърлил моите хора.

После се обърна към новодошлите.

— Този човек е нахлул в дома ми и е вързал слугите ми!

На устата му беше избила пяна.

— Е, изглежда симпатичен, нека да му го оставим — отвърна Брут.

В първите няколко секунди Антонид не разбра, после се вгледа в бронята на въоръжените мъже, застанали срещу него, и видя, че не носят никакви отличителни знаци.

Дръпна се бавно назад и изправи предизвикателно глава.

Брут се изсмя.

Антонид застана между собствените си двама стражи, които запристъпваха нервно от крак на крак, защото вече на всички беше ясно — в присъствието на толкова много потенциални врагове, — че те са негови хора.

— Сенатът ще ме чуе — изсъска Антонид.

— Кажи на господарите си да определят дата за изслушване. Ще защитя действията си в рамките на закона — отвърна Юлий и отключи портата, за да може Брут да въведе хората си.

Антонид го изгледа вбесено, после се обърна и се отдалечи, последван от двамата си стражи.

Юлий спря Брут, докато минаваше край него.

— Не е точно срещата, която предвиждах, Брут.

Приятелят му сви устни за миг, без да вдига очи към него.

— Но ги доведох, нали? Нямаш представа колко е трудно да вкараш въоръжени хора в този град. Денят, когато Марий въведе в Рим петдесет души в пълно въоръжение, отдавна отмина.

Кабера се присъедини към тях заедно с последните войници и каза весело:

— Стражите при градските порти ме взеха за преуспяващ търговец на вино.

Юлий и Брут не му обърнаха внимание, вгледани един в друг. Накрая Брут наведе глава.