![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Да, всичко би могло да стане и по-гладко.
Напрежението между тях изчезна и Юлий се усмихна.
— Хареса ми, когато Антонид помисли, че ви праща сенатът. Точно този момент бе най-подходящият войниците да се появят, и точно както го направиха — без да се прикриват.
Брут все още изглеждаше навъсен, но на лицето му полека се изписа усмивка.
— Може би. Виж, сенатът бързо ще разбере, че си вкарал в града толкова много хора. Няма да допуснат подобно нещо. Трябва да помислиш да пратиш някои от тях в казармите на Първородните.
— По-късно — отвърна Юлий. — Първо трябва да обмислим добре някои неща. Другите ни центурии, които сега са в имението, също ще бъдат докарани тук. — Пред главата му мина една мисъл. — Как така сенатът не възразява срещу присъствието на Първородните в града?
Брут вдигна рамене.
— Не забравяй, че те са в списъка на легионите. А и казармите им всъщност са извън стените, в северната част, близо до Квириналската порта. Имам едно от най-добрите полета за упражнения в Рим и Рений за учител. Трябва да го видиш.
— Направил си много, Брут — каза Юлий и го стисна за рамото. — Рим вече няма да е същият, след като ти се върна. Ще докарам хората си при тебе веднага щом се убедя, че Антонид няма да се опита да ме извади оттук.
Брут стисна ръката му и възкликна:
— Твоите хора ми трябват. Първородните трябва да увеличат броя си. Няма да се спра, докато не си възвърнем старата сила. Марий…
— Не, Брут. — Юлий пусна ръката му. — Не ме разбра. Моите хора са се клели във вярност само към мене. Не могат да бъдат под твое командване.
Не искаше да говори по този начин на приятеля си, но по-добре беше да си изяснят нещата от самото начало.
— Какво? — отвърна изненадано Брут. — Виж, те не са в състава на никой легион, а Първородните имат по-малко от хиляда души. Просто трябва…
Юлий поклати отрицателно глава.
— Ще ти помогна с набирането на нови войници, както обещах, но не мога да ти дам тези. Съжалявам.
Брут го изгледа невярващо.
— Но аз възстановявам Първородните заради тебе! Ще бъда твоят меч в Рим, не помниш ли?
— Помня — отвърна Юлий и отново хвана ръката му. — Твоето приятелство означава за мене повече от всичко друго, освен може би живота на жена ми и дъщеря ми. Твоята кръв е в моите вени, нали и ти помниш това? Както моята е в твоите.
Млъкна и силно стисна ръката му.
— Тези хора са моите Вълци. Не могат да бъдат под твое командване. Нека не говорим повече.
Брут отдръпна ръката си и лицето му стана сурово.
— Добре. Запази си твоите Вълци, докато аз се боря за всеки новобранец. Ще се върна в моите казарми при моите си хора. Ела да ме видиш там, когато решиш да докараш войниците си. Може би ще обсъдим наема за настаняването им.
Обърна се и отвори портата.
— Марк! — извика Юлий след него.
Брут замръзна за миг, после излезе, без да се обръща.
Въпреки че двамата му стражи го охраняваха, Антонид държеше ръка на камата, пъхната в пояса му, докато вървеше през тъмните улички. Каквито бяха тесни, през нощта имаше много места, където да се укрият мародери. Опитваше се да диша през устата и се мъчеше да не обръща внимание на локвите мръсна вода, изцапали сандалите му веднага след като направи първите няколко стъпки встрани от главните улици. Един от хората му се подхлъзна и изруга.
Дори дневната светлина рядко стигаше до тази част на Рим, а през нощта сенките ставаха направо ужасяващи. Тук нямаше закони, никакви войници не можеха да влязат, никой гражданин не би се осмелил да се отзове на вик за помощ. Антонид стисна камата си още по-здраво и трепна, когато нещо отпълзя настрани от тях, докато минаваха покрай него. Не се вгледа, само продължи напред почти слепешком — броеше ъглите, като ги напипваше с ръце. Три ъгъла след влизането, после още четири наляво.
Дори през нощта по тези улички имаше такова оживление, каквото по-голямата част от Рим никога нямаше да види. Хората, с които се разминаваха, почти не говореха. Бързащи фигури минаваха покрай тримата мъже, без да ги погледнат, заобикаляха мръсните локви с наведени глави. Там, където някоя факла осветяваше по две-три стъпки от уличката, хората се пазеха от светлината, сякаш ако попаднеха в нейния кръг, това щеше да им навлече някакво нещастие.
Само яростта караше Антонид да продължава напред, и то не без страх. Мъжът, с когото се беше запознал, му беше казал никога да не идва неканен в тези улици, но загубата на дома му вля смелост, породена от гнева. Дори тя обаче се изпаряваше в мрака от растящия му вътрешен смут.