Шестото покварено дете [bg]

Беше Невестулката. Само няколко пъти го бях чувал да говори. Гласът му звучеше крехък в сравнение с крясъците на Уелдърман.

– Няма никакво шибано значение какво е „Гийон“! – изфуча Уелдърман. Лицето му бе аленочервено, а в ъгълчетата на устните му бе избила слюнка. Изглеждаше така, сякаш ще ритне Невестулката (или нещо по-лошо), но вместо това грабна от масата фотоапарата на Теган и го напъха в зелената торба. Тикна я в ръцете на онзи от вана и кимна към Невестулката:

– Заведи им тоя тук, кажи им, че е за сметка на заведението, дай им парите, за да замажеш нещата и се връщай веднага тук без други спирки, разбрано?

Мъжът кимна, сграбчи Невестулката за яката и го измъкна навън.

Когато излязоха, Уелдърман ритна Хлапето с върха на кубинката си, после се обърна към Стокс:

– Погледни му лицето само. Какво ти става, мамка му?! Колкото и да ни струва това, ще излезе от твоя джоб.

Стокс понечи да възрази, но се отказа.

– Може ли да заведем Хлапето на горния етаж? – попитах аз. – Всичко ни е ясно. Няма повече да опитваме каквото и да било. И преди не трябваше да опитваме. Вече разбираме.

Гневното лице на Уелдърман се извърна към нас.

– Да, разкарайте ми го от главата. Не искам никой от вас да ми се мярка пред очите!

Клекнах и се опитах да помогна на Хлапето да се изправи, но заради счупената ръка не можех да го хвана като хората. Винсънт коленичи до мен и го подхвана под мишниците. Не каза нищо, докато го носеше към стълбите. Теган и Кристина станаха и тръгнаха след тях. Останалите ги последвахме.

Когато се качихме, Винсънт сложи Хлапето на леглото и нагласи внимателно възглавницата под главата му. Либи донесе леген с вода и кърпа. Нежно почисти кръвта от лицето му, като внимаваше да не докосва счупения му нос. Аз свалих мръсните му дрехи и ги струпах на купчина в ъгъла на стаята. Пол стоеше на прага и ни наблюдаваше. Теган и Кристина бяха зад него.

– Ще ни избият всички – обади се тихо Теган.

– Няма да ни убият. Ще ни продадат – отвърна Винсънт – Ето това е „Гийон“.

Човекът с вана сигурно беше заключил Невестулката във возилото си и се бе върнал – чувахме го как спори с останалите долу. Бяха загубили с две деца – само това ги вълнуваше в момента.

И тогава всички чухме – въпреки препирнята долу – звука от приближаваща се по алеята кола. Хрущенето на чакъла под гумите.

Пол беше първият, който подскочи към прозореца:

– Ченге е!

Едва изрекъл тези думи – и Стокс влетя в стаята и размаха пистолет:

– Разкарайте се от шибания прозорец. Веднага!

Пол се подчини.

Аз обаче все още имах видимост. Черно-бялата патрулка спря пред белия ван. В началото никой не слезе.

Сетне мрежестата врата на входа скръцна и се затръшна. Появи се човекът с вана. Прекоси алеята и се приближи до полицейската кола. Предното стъкло се спусна, той се наведе и заговори с шофьора.

– Никой да не си отваря шибаната уста! – изръмжа Стокс. Пистолетът му сочеше към Либи, но очите му гледаха мен.

– Кой е този? – попитах аз.