Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 286
Перейти на страницу:

Втората фаза на захарната революция протича в Карибите, където условията и пасатите са благоприятни за износа към Великобритания и други части на Северна Европа. Карибското и аравакското коренно население, заварени от Христофор Колумб, отдавна са унищожени от болести, а малцината техни потомци са асимилирани от заселниците. От средата на XVII в. Барбадос, Подветрените и Наветрените острови се превръщат в център на огромна експортна индустрия, който по – късно се измества на запад към френската колония Санто Доминго (днес Хаити), Ямайка, Пуерто Рико и накрая в Куба. Англия, Франция, Испания, Холандия и дори Дания участват както в процеса на колонизацията, така и в създаването на плантационна индустрия. В началото търговските дружества, които инвестират в плантации, са склонни да използват както бели наемни работници, така и африкански роби, но установяват, че африканците са по – устойчиви към местните болести от европейците и могат да бъдат принудени да работят при по – сурови условия. Както в Бразилия, робското население не е в състояние да се възпроизвежда в необходимите темпове и плантаторите са зависими от постоянния внос на африканци. В резултат на това през периода 1600 – 1820 г. броят на транспортираните до двете Америки африканци превъзхожда пет пъти броя на пристигналите бели европейци. Робството се превръща в неделим компонент на разрастващата се трансатлантическа търговска икономика. Износът от британските робовладелски колонии превишава стойността на износа от другите почти десетократно.

Следователно климатичните и географските дадености играят съществена роля за развитието на т.нар. от Филип Къртин „плантаторски комплекс“ и свързаната с него институция на робството. Националността на колониалните власти не е от значение по отношение на утвърждаването на робството: по – либералните британци и холандци са не по – малко активни участници в налагането му от авторитарните испанци.

Може би най – убедителният исторически пример, който доказва значението на физическите условия по отношение на институциите, е утвърждаването на робството и памукопроизводството в южната част на САЩ. Робството съществува върху цялата територия на Съединените щати по време на Войната за независимостта, включително в северните колонии. Но мнозина по това време са убедени, че то е умираща институция. И макар Джордж Уошингтън и Томас Джеферсън да притежават роби, отглеждането на култури като тютюн и пшеница с робски труд не е особено изгодно.

Това рязко се променя с разпространението на памукопроизводството в американския Юг, улеснено от изобретяването на памукоочистващата машина „Котън Джин“ и огромното увеличение на търсенето на суров памук в резултат на новата текстилна промишленост във Великобритания в началото на XIX в. Памукът, подобно на захарта, се възползва от икономии от мащаба на големите плантации и силно възроденото търсене на робски труд. За разлика от Карибите и Бразилия в континенталната част на САЩ робското население се възпроизвежда добре, затова дори след края на търговията с роби през 1807 г. има нарастващо население на робска работна ръка, което все по – често представлява основен източник за капитали в региона.

Съществува продължителен и често ожесточен дебат между историците относно икономиката на северноамериканското робство. Някои подкрепят критиците на робството отпреди Гражданската война, че тази практика е икономически неефективна, че не може да се конкурира при равни условия със свободния труд и ще умре от само себе си при условията на свободния пазар. Редица марксистки историци твърдят, че причина за самата Гражданска война не са свързани с робството морални съображения, а по – скоро конкуренцията между свободната и принудителната форма на труд. Като цяло обаче изглежда, че до Гражданската война основаното върху робство плантационно производство е напълно конкурентна форма на стопанска инициатива и доходите на глава от населението в американския Юг започват да намаляват в сравнение с тези на Севера едва след края на войната и премахването на робството.

Възникването на мощен икономически интерес от робството в Северна Америка скоро превъзмогва каквито и да било демократични и егалитарни политически предразположения у английските заселници. Преди Гражданската война южните защитници на „специфичната институция“ започват да изтъкват множество нови аргументи в защита на робството, позовавайки се на Библията, на естествените различия между расите, на измислени йерархични традиции за расово превъзходство. Ейбрахам Линкълн изтъква противоречията между тези теории и основополагащата декларация, че „всички хора са създадени равни“, но икономическите интереси вземат връх над принципите.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)