Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Влиянието на тези промени върху османските институции е драматично. Инфлацията прави тимарската система на земевладение все по – нерентабилна. Независимо че кавалеристите, собственици на тимари, успяват да се изхранват от земята, те имат парични разходи, свързани със земята и военното снаряжение, които все по–трудно покриват. Мнозина от тях отказват да участват във военни кампании; други изоставят своите имоти и организират бандитски групи, които плячкосват селяни и земевладелци из страната. За да свържат двата края, на еничарите от градския еничарски корпус е позволено да упражняват цивилни професии като занаятчии или търговци, което разрушава дотогавашната разделителна линия между класите на аскерите и на раята. Някои еничари си издействат назначения като финансови служители, което им позволява да фалшифицират регистрите на Тимарите за собствена изгода, като отпускат земи на себе си и дори на хора от раята, които заплащат за тази привилегия.
В края на XVI в. държавата изпитва и фискална криза. Въвеждането на огнестрелни оръжия превръща кавалерията, която е гръбнак на османските войски през XV в., в отживелица. Държавата бързо увеличава пехотата за сметка на конницата; от 1527 до 1609 г. броят на еничарите нараства от 5000 на 38 000, а през 1669 г. те вече наброяват 67 500. Освен това режимът започва да набира безимотни селяни, известни като секбани, като мускетари на временни начала. За разлика от старите кавалерийски сили, които се самоиздържат, тези нови пехотни войски трябва да бъдат оборудвани с модерни оръжия и да им се плащат заплати. Властта изпитва отчаяна нужда да превърне приходите си от плащане в натура в пари в брой, които се превръщат в основа на трансакциите в рамките на икономиката като цяло. Бройката на кавалерията спада толкова, колкото се увеличава пехотата, а изоставените тимари се отдават под наем на частни цивилни предприемачи. Това позволява данъците да бъдат събирани от данъчни откупчици извън класата на аскерите. Предишните ограничения по отношение на експлоатацията на селячеството отпадат, тъй като режимът отчаяно започва да търси постъпления.
Предвид тези фискални затруднения ерозирането на вътрешните правила, регламентиращи системата на военно робство, изглежда неизбежно. При мамелюците вече видяхме колко е трудно да се спазват правилата робите войници да не прехвърлят статус и ресурси на своите деца, тъй като са в противоречие с определени дадености на човешката природа. Най – ранната османска система налага още по–тежки правила на еничарите като безбрачие и забрана да имат семейства. Съществува постоянен вътрешен натиск институцията да облекчи тези правила. Когато режимът се сблъсква с все по–тежки финансови проблеми, се случва тъкмо това. Началото е поставено по време на управлението на Селим I Явуз (1512–1520] и Сюлейман Великолепни (1520–1566], които позволяват на еничарите да сключват бракове и да имат семейства. Еничарите успяват да принудят двора да позволи на синовете им да постъпват на военна служба. Това става при управлението на Селим II (1566–1574], когато е утвърдена квота за еничарски синове. През 1638 г. султан Мурад IV официално премахва кръвния данък като система за набиране на войници и по този начин санкционира съществуващото положение еничарите да попълват своите редици със собствените си деца. Представители на раята вече също могат да постъпят в редовете на военната класа. Повишенията все повече се получават въз основа на лични връзки в рамките на държавната система вместо на правила. Патримониализмът, ограничен допреди това само в по–високите етажи на дворцовата политика, прониква в системата като цяло.
Както при мамелюците бурджити, нравствената основа на отношенията на еничарите със султана ерозира, тъй като те са все по – ангажирани със своето и това на семействата си благополучие и започват да се държат като поредната кариеристична група по интереси. Дисциплината рухва и еничарите започват да вдигат бунтове в столицата по повод неизплатени заплати или да протестират срещу плащане в обезценени монети. И те като мамелюците установяват връзки с цивилната икономика, придобиват занаятчийски и търговски интереси или извличат ренти от изоставените тимари, които започват да контролират.