Произход на политическия ред [bg]

Освен това османските турци създават провинциална административна система, която контролират от центъра. Чрез тази система прилагат относително унифицирани правила, с които контролират ежедневното функциониране на икономиката и поддържат обществения ред в цялата огромна империя. Османците не допускат възникването на локално базирана аристокрация по кръв, която да фрагментира политическата власт, както се случва по време на европейския феодализъм. Поради тази причина на султаните никога не им се налага да отвоюват обратно властта си от тази аристокрация, както европейските монарси по време на ранната модерност. Османските институции през XV в. са далеч по – усъвършенствани от тези на много от съвременните им европейски форми на управление.

Що се отнася до способността  да централизира властта и да контролира обществото, което управлява, в периода на своя разцвет османската държава е много по–близо до китайската имперска държава, отколкото до тогавашните европейски държави или до някоя от коренните хиндуистки държави на индийския субконтинент. Както в Китай, сравнително малко са добре организираните независими от държавата социални групи. Както отбелязва Макиавели, при османците няма древна аристокрация по кръв; няма независими търговски центрове със собствени привилегии, милиции и правни системи. За разлика от Индия селищата не са организирани според древни религиозни социални правила.

Единственото, по което османската държава и нейните арабски предшественички се различават от Китай, е законодателната религиозна институция, която поне на теория е независима от държавата. Доколко това ограничава централизацията на държавната власт в последна сметка зависи от степента, до която е институционализирана самата религиозна власт. (Към тази тема се връщам при обсъждането на произхода на правовата държава в глава 21.)

Институцията на военното робство, която е в основата на османската власт, представлява задънена улица по отношение на глобалното политическо развитие. Тя е мотивирана от същите причини, накарали китайците да измислят изпитната система на мандарините за постъпване в административния апарат. В наше време действащият еквивалент на китайската система продължава да е в сила в изискванията за постъпване в съвременните европейски и азиатски бюрокрации, както и при по–общи квалификационни тестове за проверка на знанията като CAT в Съединените щати или за степента бакалауреат във Франция. За разлика от това институцията на военното робство изчезва от световната политика, без да остави никакви следи. На нито един човек извън мюсюлманския свят не му е минавало през ума, че е разумно да поробиш и след това да издигнеш чужденци на висшестоящи управленски длъжности. Проблемът не е в робството само по себе си; както е известно, тази институция е легитимна на Запад в продължение на голяма част от XIX в. Но на нито един европеец или американец не му е хрумвало да назначава своите роби на високи държавни постове.