Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм голям човек, Капризи. Ще съм ти благодарен, ако престанеш да ме следиш. Не искам да те застрелям по погрешка.
Американецът го гледаше строго.
— Не мога да те убедя да се грижиш за себе си, Ричард, но бяхме постигнали съгласие, че трябва да внимаваме изключително много, а ти нарушаваш правилата.
— Какви правила?
— Нали трябваше да вербуваш момичето да работи за нас. Вместо това си вреш носа навсякъде. Мислиш ли, че собственикът й няма да надуши?
— Според мен няма никакви правила.
— Държиш се така, сякаш е детска игра.
— Уверявам те, че за мен не е игра.
— Ти настояваше за това разследване, Фийлд. Издирваме убиец и междувременно трябва да разобличим онзи, който го прикрива.
— Мислех, че Маклауд иска да прочисти града.
— Той знае с какво си има работа.
Фийлд въздъхна:
— Ние също. С един влиятелен англичанин. Най-влиятелния в града.
— Надявам се, че това е основното, за което мислиш, полярна мечко.
— Чарлс Люис?
— Възможно е. Много е възможно. Лена е говорила за влиятелен английски бизнесмен. Тя научава за доставки на наркотици, които минават през фабриките му, и си води записки. Лу почиства след него, за да запази организацията. Трябва да е Люис, всичко сочи него.
— Само че… — Фийлд се намръщи — … той наистина е един надут кучи син и обича да причинява болка на жените, но защо ще рискува всичко?
— Богаташите не обичат ли да убиват?
Фийлд си спомни китайската проститутка в публичния дом, разпъната на леглото и стенеща от болка. После си представи Наташа на нейно място.
— Трябва да тръгвам.
— Накъде?
— Просто трябва да свърша нещо.
— Казах ти каквото трябваше, Фийлд.
— Да, чух те. Този път нали няма да ме следиш?
— Просто внимавай никой друг да не те проследи. Вече привлякохме вниманието им.
— Какво толкова ги е привлякло?
— Навярно другите момичета. Игнатиева и Симоновна. На Лу сигурно му е известно, че знаем за тях. Може би убиецът е започнал да нервничи. Възможно е под привидната си самонадеяност Люис дяволски да се тревожи.
42.
Сиропиталището „Сестри на милосърдието“ бе на средата на улица „Жофр“, масивна бяла постройка, разположена навътре в голям двор зад висока желязна ограда. Портата изскърца, когато Фийлд я отвори. Той изкачи две стъпала, мина под каменната колонада и влезе в просторно и прохладно фоайе. Миришеше на влага, боята от стените се белеше.
Фийлд искаше да е сам, затова не каза на Капризи къде отива, но американецът може би се беше досетил. Младият детектив се надяваше да намери детето и да докаже, че Люис е убиецът.
В една ниша имаше дъска с обяви и изрезки, включително и статията за Лу Хуан, която Марецки държеше в кабинета си. Най-отгоре една обява гласеше:
Нашият благодетел ще ни посети в 22.00 часа в сряда. По тази причина лягането ще бъде по-късно. След тържественото посрещане в главния салон ще има посещение на спалните помещения. Всички деца трябва да стоят мирно до леглата си. Господин Лу обеща да намери нов дом поне за двама от питомците ни.
Фийлд се загледа в последния ред.
Съобщението бе подписано от „сестра Маргарет“.
Фийлд се обърна. Сиропиталището беше на една-две минути с кола от дома на Лу.
Той си представи сирачетата, изправени до леглата си в очакване да научат кои ще са щастливците. Дали предчувстваха бедата? Или сърцата им туптяха радостно, че са избрани за „осиновяване“? На Фийлд му се повдигаше, пулсът му се ускори. Чудеше се защо Наташа не е взела Алексей при себе си.
Във фоайето имаше три стола. До тях бяха оставени листовки и той взе една. Беше сборник с молитви. Остави я и влезе в мрачния коридор към вътрешността на сградата. Стъпките му отекваха, миризмата на влага и застояло му напомняше за собственото му детство.
Към него се приближи мъж с тъмен костюм. Носеше автомат „Томсън“ и Фийлд предположи, че е от хората на Лу. Мъжагата го изгледа изпитателно, после се отправи към главния вход.
Фийлд влезе в централното фоайе, пронизано от тънки светли лъчи, които проникваха през стъкления купол на тавана. Дочу детски гласове. Приближи се до една отворена врата в коридора отляво, където светеше, и почука.