V. [bg]

Жената, два пъти по-възрастна от него, излъчваше необяснимо сексуално очарование. Срещаше я в коридори, при заобикалянето на някои стърчащи мебели, на покрива или просто нощем, винаги неочаквано. Мондауген не правеше опити да търси близост с нея, а и тя не откликваше; но въпреки всички усилия да бъде обуздано, тяхното съзаклятие се задълбочаваше.

И сякаш това бе истинска любовна връзка, веднъж лейтенант Вайсман го хвана на тясно в билярдната. Разтрепераният Мондауген бе готов да побегне: ала работата се оказа съвсем друга.

— Мюнхенец, значи — установи Вайсман. — Да си ходил някога в квартал Швабинг254? — Случвало се е. — В кабаре Бренесел255? — Никога. — Знаеш ли кой е Д’Анунцио?256 — После: Мусолини257? Фиуме?258 Italia irredenta?259 Фашистите? Германската националсоциалистическа работническа партия? Адолф Хитлер? Независимите на Кауцки?260

— Толкова много главни букви — запротестира Мондауген.

— От Мюнхен, а изобщо не бил чувал за Хитлер — отбеляза Вайсман, сякаш „Хитлер“ бе заглавие на авангардна пиеса. — Какво става с тези млади хора, дявол го взел! — Светлината от зелената лампа отгоре превръщаше очилата му в две еднакви нежни листенца и му придаваше кротък вид.

— Аз съм инженер все пак. Политиката не е ми е специалност.

— Сигурен съм, че някой ден ще имаме нужда от теб, за едно или друго — увери го Вайсман. — Вие младите, макар да сте тясно специализирани и ограничени, ще бъдете ценни за нас. Изобщо не исках да повишавам тон.

— Политиката е един вид инженерство, нали? И като суров материал използувате хората.

— Не знам — отвърна Вайсман. — Колко смяташ да останеш в тази част на света?

— Не повече, отколкото се налага. Може би шест месеца? Засега не е определено точно.

— Ако мога да те вредя за някаква работа, да кажем дребна ръководна длъжност, без да ти отнема много от времето…

— Организационна работа, нали тъй го наричате?

— Точно така, бързо схващаш. Веднага отгатна. Да. Ти си подходящ. Знам, че няма да го издрънкаш никому, нали Мондауген? За това са нужни млади хора, защото сигурно скоро ще си го възвърнем.

— Протектората ли? Но той е под управлението на Обществото на народите.

Вайсман отметна глава и се разсмя, без да казва нищо повече. Мондауген сви рамене, издърпа една щека, изтърси трите топки от кадифената им торбичка и до ранните часове на следващия ден упражнява завършващи удари.

Излезе от билярдната и някъде отгоре чу оживена джазова музика. Премигвайки изкачи мраморното стълбище, влезе в голямата бална зала и завари дансинга празен. Навсякъде бяха разхвърлени в безпорядък дамски и мъжки дрехи; музиката идваше от грамофона в ъгъла, гърмеше весело и кухо под електрическия полилей. Но залата бе празна, нямаше никой там. С тежки крачки Мондауген стигна до неговата кула с нелепото кръгло легло и установи, че тайфун от сферики бомбардира земята. Заспа и му се присъни Мюнхен, за първи път, откакто го бе напуснал.