V. [bg]

Той беше в една бирария. Млади, стари, работници, студенти, дядовци и невръстни девойки пиеха, пееха, крещяха и се опипваха, независимо от пола. Някой бе запалил огън в камината и печеше намерена на улицата котка. Тъмният дъбов стенен часовник над камината тиктакаше ужасно силно сред причудливите вълни от тишина, които обливаха компанията през равни интервали. От хаоса на раздвижени лица изникнаха момичета и седнаха в скута му, той мачкаше гърди и бедра, щипеше носове; някой отсреща катурна халба бира и пенлив буен порой заля цялата маса. Огънят, на който печаха котката, плъзна върху масите и трябваше да бъде загасен с още бира; тлъстата, почти овъглена и жестоко пареща котка бе издърпана от ръцете на нещастния готвач и започнаха да я подхвърлят из бирарията като футболна топка, докато тя се разпадна, сред гръмогласен смях. Пушекът висеше като зимна мъгла в заведението и превръщаше груповите извивки на телата почти в гърчове на грешници в някаква преизподня. Всички лица бяха странно бледи: хлътнали бузи, рязко очертани слепоочия, прозиращи под кожата кости на гладували до смърт хора.

Появи се Вера Меровинг (защо Вера? нали черната маска покриваше цялата й глава?) в черен пуловер и черно танцово трико. „Ела“, прошепна тя; поведе го за ръка по една тясна улица, почти неосветена, но препълнена с празнуващи, които пееха и крещяха с туберкулозни гласове. Бледи лица се поклащаха в тъмнината като болни цветя, сякаш задвижени от други сили в посока към някакво гробище, за да отдадат почит на важна прощална церемония.

На зазоряване тя влезе през прозореца със стъклописа и го осведоми, че още един бонделсварт е бил екзекутиран, този път чрез обесване.

— Ела да видиш — подкани го тя. — В градината.

— Не, не.

Това била популярна форма на екзекуция по време на Голямото въстание през 1904–1907 година, когато обикновено враждуващите помежду си херероси261 и хотентоти вдигнали едновременен, ала несъгласуван бунт срещу некадърната немска администрация. Генерал Лотар фон Трота, който по време на акциите в Китай и Източна Африка вече бил доказал на Берлин своето умение да потушава бунтове на цветнокожо население, бил повикан да се справи с хереросите. През август 1904 година Фон Трота издал своята „Vernichtungs Befehl“262, разпореждаща на немските войски да избиват всички мъже, жени и деца от племето хереро, които могат да открият. Действията му били около 80% успешни. Проведеното след седем години от немците официално преброяване на населението установило, че от живеещите през 1904 година на територията 80 000 херерос, били останали само 15130, което означавало намаляване числеността на населението с 64 870 души. По същия начин през горепосочения период хотентотското население било намалено с около 10 000 души, а племето берг-дамарас със 17 000 души. Като приспаднем смъртните случаи поради естествени причини през тези противоестествени години, смята се, че фон Трота, пребивавал в Югозападна Африка в продължение само на една от тях, е унищожил около 60 000 души. Което представлява незначителният 1% от шест милиона263, но все пак е доста добро постижение.