За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXIV
За браковете на франкските крале
По-горе казах, че у народите, които не се занимават със земеделие, браковете са много по-нетрайни и че обикновено съществува многоженство. «От всички варвари — казва Тацит — почти само германците се задоволяват с една жена, ако се изключат няколко отделни лица, които имат повече жени, и то не от разпуснатост, а от благородство.»
С това се обяснява защо кралете от първата династия са имали толкова много жени. Тези бракове не са били толкова свидетелство за тяхната невъздържаност, колкото признак на достойнството им; да ги лишиш от едно такова преимущество би означавало да им нанесеш удар по най-чувствителното място. Това обяснява защо поданиците не са можели да следват примера на кралете.
Глава XXV
Хилдерик
«Браковете у германците — казва Тацит — са строги; пороците не са нещо развлекателно за тях: да развращаваш или да бъдеш развратяван не е обичай или начин на живот; сред един толкова многочислен народ е трудно да се срещнат случаи на погазване на съпружеската вярност.»
С това се обяснява изпъждането на Хилдерик; той е нарушил строгостта на нравите, която дори завоеванието не е успяло да наруши.
Глава XXVI
За пълнолетието на франкските крале
Варварските народи не обработват земята, нямат поземлена собственост и се ръководят, както казахме, по-скоро от международното, отколкото от гражданското право. Затова те са почти винаги въоръжени. По тоя повод Тацит казва, че «германците не извършват никоя обществена или частна работа, без да бъдат въоръжени. Те са си предавали съобщения чрез съответен знак с оръжие. Щом момчето станело годно да носи оръжие, бивало представяно на събранието; давали му в ръка копие: от тоя момент то преставало да бъде дете; дотогава било член на семейството, от тогава нататък — член на републиката.»
«Орлите — казвал кралят на остготите — спират да дават храна на малките си веднага щом техните пера и нокти укрепнат; те нямат нужда от помощта на други, когато сами тръгнат да търсят плячка. И би било недостойно да се смята, че нашите младежи, които се намират във войските ни, са толкова малолетни, та не могат да се разпореждат с имуществата си и не могат да уреждат живота си. У готите доблестта е, която определя пълнолетието.»
Хилдеберт II е бил на петнадесет години, когато неговият чичо Гонтран го провъзгласил за пълнолетен и способен да живее самостоятелно.
От закона на рипуарските франки се вижда, че на тази петнадесетгодишна възраст човек е способен да носи оръжие и да се смята за пълнолетен, за да върви в крак с другите. «Ако един рипуар умре или бъде убит — се казва там — и остави син, последният не може да съди, нито да бъде съден, преди да е навършил петнадесет години; оттогава нататък той или отговаря за себе си сам, или прибягва до защитата на друг.» Нужен е бил достатъчно зрял ум, за да се защищава в съда, и достатъчно укрепнало тяло, за да се брани в сражения. При бургундите, у които също е имало обичай да се водят съдебни битки, пълнолетието е настъпвало също така на петнадесетгодишна възраст.
Агатий казва, че оръжието на франките е било леко; следователно те са могли да бъдат пълнолетни на петнадесет години. По-късно оръжието е станало тежко и вече много тежко при Карл Велики, както се вижда от нашите капитуларии и романи. Тези, които са имали феоди и поради това са били задължени да изпълняват военна служба, са се смятали за пълнолетни едва след като са навършели двадесет и една години.
Глава XXVII
Продължение на същата тема
Ние виждаме, че при германците непълнолетните не са участвували в събранията; те са били членове на семейството, но не и на републиката. Поради това децата на Хлодомир, Орлеанския крал и завоевател на Бургундия, не са били обявени за крале, тъй като на тази крехка възраст не са могли да бъдат представени на събранието. Те още не са били крале, но са били длъжни да станат веднага щом придобият способност да носят оръжие; а дотогава държавата била управлявана от Клотилда — тяхната баба. Чичовците им Клотар и Хилдеберт ги умъртвили и поделили кралството помежду си. Този случай послужил като причина по-късно непълнолетните принцове да бъдат провъзгласявани за крале веднага след смъртта на бащите им. Така херцог Гондовалд, като спасява Хилдеберт II от жестокостите на Хилперик, го провъзгласява за крал на петгодишна възраст.
Но даже и при тази промяна те следвали първоначалния дух на нацията, тъй като всички дела са се вършели без малолетните крале и даже не от тяхно име. Така у франките възниква двойна администрация: едната, свързана с личността на малолетния крал, и другата, отнасяща се до кралството; вътре във феодите също се появява различие между личната опека и управлението.