Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
На 13 май 1981 година, сряда следобед, на площад „Св. Петър“ имаше около сто хиляди души. Те бяха изпълнили три четвърти от площада, скупчени около колонадата на Бернини, състояща се от 284 колони и 88 пиластри, които поддържаха 162 статуи на светци. Очертаната с ограждения пътека бележеше пътя, по който щеше да мине папата до платформата, откъдето щеше да отправи традиционното си седмично послание. Навсякъде наоколо витаеше тържественост, а някои от вярващите се питаха с какви ли дела е зает първосвещеникът, та се бави в папските покои, докато те го чакат отвън.
Едва ли някога ще разберем какво е минавало през ума на смуглия млад турчин Мехмед Али Агджа. Той беше пристигнал на площада в ранния следобед и си проправил път до пътеката, по която щеше да мине папският автомобил. Агджа беше член на терористичната групировка „Сивите вълци“, базирана в Турция. Напускайки редиците й, той обиколил тренировъчните лагери в Близкия изток, в които се обучаваха членове на още по-екстремистки ислямистки фундаменталистки групировки. Сега той вече беше достигнал края на своето пътуване — намираше се на площад „Св. Петър“, но не за да получи благословията на папата, а за да го убие.
В шестнадесет часа папа Йоан Павел II вече беше облякъл току-що изгладените бели копринени одежди, каквито носеха папите от векове. По препоръка на ЦРУ расото беше преправено така, че папата да може да носи отдолу противокуршумна жилетка, без това да личи. По време на своята последна визита в Апостолическия дворец Кейси предупреди папа Йоан Павел II, че „в тези размирни времена, дори и папата не е застрахован срещу евентуално покушение. Казах му, че нямаме доказателства той да е в опасност. Йоан Павел II обаче беше противоречива фигура някой фанатик можеше да се опита да го убие.“
Папа Йоан Павел II отказва да носи противокуршумна жилетка. Той споделил пред своя секретар англичанин монсеньор Джон Магий, че самата идея е в противоречие с принципите и традициите на папството.
Папата слезе в двора „Сан Дамасо“ на Апостолическия дворец в шестнадесет часа и петдесет минути. Шефът на охраната на Ватикана Камило Чибин отбеляза приближаването на папата в своето копие от разписанието му минута по минута, което се изготвяше за всеки работен ден на светия отец. В джоба на сакото на шития по поръчка стоманеносив костюм на Чибин имаше малък, но изключително мощен клетъчен телефон за връзка с Главното управление на римската полиция. Непосредствената охрана на първосвещеника обаче беше в ръцете на облечените в синьо служители на „Виджили“. Членовете на малобройния, но отлично трениран охранителен отряд на Ватикана бяха зорките очи зад церемониалната швейцарска гвардия. Всички бяха заели позиции на площад „Св. Петър“.
В двора беше паркиран папският автомобил, така наречената кампаньола, с тапицирани с бяла кожа седалки и перила, на които папата да се обляга по време на придвижването си през огромния площад. Автомобилът беше обграден от негови служители. Магий по-късно щеше да си спомни, че папа Йоан Павел II е бил в „необичайно добра форма“.
Точно в седемнадесет часа папският автомобил се показа от вътрешния двор. Хилядното множество на площад „Св. Петър“ приветства папата. Когато кампаньолата наближи Арката на камбаните, към служителите на „Виджили“ се присъединиха и полицаи от римската полиция, които вървяха пред и зад автомобила. След като папският автомобил се появи на площада, поздравленията на множеството преминаха в бурни овации. Папа Йоан Павел II махаше и раздаваше усмивки. На младини той за кратко е бил актьор и имаше силно сценично присъствие.
Автомобилът се движеше с пет километра в час, папата се обръщаше ту наляво, ту надясно, групата напредваше към египетския обелиск в центъра на площада. Точно в седемнадесет часа и петнадесет минути кампаньолата започна своята втора обиколка на площада под зоркия поглед на Чибин. Шефът на охраната вървеше плътно след папския автомобил. Възклицанията на хилядното множество станаха още по-неудържими. Тогава папа Йоан Павел II направи нещо, което винаги беше изнервяло Чибин. Пресегна се в тълпата и взе едно дете. Той прегърна и целуна малкото момиченце, след което го върна на екзалтираната му майка. Това се беше превърнало в задължителна част от обиколката на първосвещеника. Чибин се безпокоеше, че някой път детето може да се изплъзне от ръцете на папата и да падне, което щеше да бъде много неприятен инцидент. Ала папа Йоан Павел II отхвърлял всичките му опасения.